МАРТИН

Зала “Май” е събрала няколко десетки сливенски ученици. Оживено е, еуфорично.

По банките, където обикновено виждаме да седят общинските съветници, днес са насядали бъдещите физици, астрономи, химици, биолози на Сливен.

В своя разгар е Празникът на науката, организиран от Общината, Инспектората по образование, Детския комплекс и астрономически клуб “Проксима”.

Всеки екип от млади изследователи е донесъл своите постери, табла, схеми, макети. Подготвил е презентация за резултатите от направените експерименти и очаква да ги представи пред аудиторията. В атмосферата се усеща леко, засега, академичният дух...

И повече - покълналият живец към научното познание.

Вглеждам се в лицата на хлапетата и откривам там неща, които ме карат да се чувствам горда, че имам нещо общо с гена и духа на този град. А то е прямота, интелигентност, любопитство към достиженията и загадките на света, а може би и искра от дързкия заряд на истинското откривателство...

На излизане се препъвам в необичайна гледка: русоляв хлапак с покорно кацнал на ръката му сокол.

Това е Мартин Миленов, ученик в ХІІ основно училище “Елисавета Багряна”, седмокласник. Оставам доста изненадана от разговора с него. И развълнувана, защото откривам в Мартин онази специална категория хора, които се раждат с предопределението си да дълбаят в познанието.

Ето какво ми разказва той за увлечението си по соколарството:

- Още от много малък исках такава птица. Четох за тях, правих си стойки, вербели … А от съвсем скоро имам този сокол. Дадоха ми го, защото е контузена и не става за лов. По принцип такива птици струват много скъпо. Тази искаха да я препарират, защото крилото й почти го няма – не може да лети. А аз поисках да ми я дадат – и ми я дадоха. Сега се занимавам с нея.

- Каква птица е соколът?

- Ще кажа каква е разликата между сокол и ястреб, защото те често се оприличават. Соколът има на човката си зъбче (ето го), а ястребът – не. На сокола очите му са по-големи и по-назад, на ястреба по-напред, по-малки и жълти. При сокола люспите на крака са като змийска кожа от към гърба, а на ястреба като плочките по корема на змията, за да може да се предпазва от захапване на гризач. Крилете на сокола са дълги, почти до края на опашката, а на ястреба са доста по-къси. На ястребовите птици показалеца и палеца са еднакво дълги и имат почти еднакво големи нокти.

- А защо соколът ти е с качулка?

- Качулката е нещо като бутон “включи – изключи”. Когато сложим качулката, птицата се успокоява – не иска да излита, спира да кълве и драска, когато не е обучена. Просто стои и не мърда. А когато е без качулка, означава, че може да лети.

- Сигурно знаеш, че навремето най-богатите хора са имали соколи, соколари?

- Да, соколарството е скъп спорт. Една такава птица е много скъпа. Обикновен ловен сокол струва около 2500 долара, скитниците още повече. А този сокол е хибрид със северен сокол и е много скъп. Такава птица в природата няма, защото е хибрид и не може да се размножава. Сега в България соколарството е забранено. А българите са били най-големите соколари – ловували са на коне, със соколи или ястреби. Сега само в България този спорт е забранен.

- Как се обучава един сокол?

- Соколът, за начало, трябва да свикне с човека, да стои на ръка. После да идва от разстояние. Например оставям го на масата, слагам на ръката си парче месо, свиря и той трябва да дойде на ръката ми. Когато свикне да идва от много далеч, се пуска и му се върти примамка, наречена още люр – от гълъбови крила. Когато тя се върти, соколът се учи да да я преследва. Така се учи да ловува птици. За лов на зайци се ушива заешка примамка и започваш да бягаш с нея, за да я гони и преследва.За лов на сърни, защото този сокол е способен да хване сърна, се шие примамка от сърнешка кожа и наградата се слага на очите, за да може там да атакува – там е слабото място.

- Къде си чел толкова много за соколите?

- Има един сайт на Българската асоциация за защита на грабливите птици. Там пише много, а също и в други сайтове.

- Ти член ли си на тази асоциация?

- Може да се каже, да. Не съм се виждал с хората, но в сайта и по скайп сме говорили.

- А твоите родители как се отнасят към заниманията ти? Това е доста сложно – да отглеждаш при домашни условия граблива птица?

- Спокойно и добре. Приемат ги.

- А къде отглеждаш сокола?

- Между етажите вкъщи има стаичка, всъщност доста голяма, където съм си направил стойки, други неща. И там я гледам

- А някой насърчавал ли те е да се занимаваш със соколарство?

- Да, аз членувам в “Багатур”. Това е прабългарска школа за оцеляване. Там се стремим да постигнем това, което са постигнали старите българи, прабългарите – езда с кон, стрелба с лък, работа с меча, а също и соколарството - като неизменна част от техния живот. Насърчи ме и ми помогна много багатура, човекът, който води школата всъщност. От него знам много неща.

- А има ли други деца от Сливен, които са членове на “Багатур”?

- В “Багатур” има много деца, но не знам дали има и от Сливен.

- Ти как стигна до нея, случайно ли?

- Не. Има организирани соколарски срещи, на които се събират соколарите от България. Тази птица я донесоха там. А аз я взех да я гледам. Попитах ги и те ми я подариха. Сега се опитваме да допринесем някак за узаконяването, защото все още е незаконно да се гледат хищни птици, да се ловува с тях. Но това е птица, която е отглеждана от малка, тя не може да се върне в природата.

После се появява и учителката на Мартин по биология и обяснява, че соколът далеч не е единственият домашен любимец на момчето. У тях е пълно с всякакви живи твари. Казва го с някаква нейна си радост, усмивка и насърчение... Вероятно защото знае, че у момчето вече е запалена искрата на научното любопитство.

А понякога от него се раждат чудни открития...

Още снимки от новината

Прикачени файлове към новината