Св. мъченик Трифон се родил около 225 г. в Комсада, близо до Апамия, в малоазийската област Фригия, в Римската империя. Родителите му били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога.

По времето на император Деций Траян (249-251), който идва на престола след Филип, наследник на Гордиан, Св. Трифон бил отведен в Никея (днес Изник, Турция) при префекта на провинция Ориент - Акилинус, с обвинението, че не иска да принася жертва на езическите богове. Изведен на съд, Св. Трифон изповядал вярата си в Христос, заради което бил подложен на редица мъчения, които твърдо понесъл. Като разбират, че не могат по никакъв начин да сломят волята му и уплашени от убедителността на примера му, палачите го обезглавили. Така Св. Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си, загива като мъченик за православната вяра.

Основен център на култа към Св. Трифон във Византия са Мала Азия и Константинопол. През 1204 г. кръстоносците отнасят мощите на светеца от Константинопол в Рим и това допринася неговата слава да се разпространи и на Запад.

Денят на Св. мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г., след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Св. мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.