Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (и особено в Източна Европа – в бившия СССР и бившия съветски блок). В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, а на политическата и на обществената борба за равенство и права на жените по света се гледа сериозно, отговорно и с надежда.

История

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда масово обедняване и поради това – протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против изключително тежките условия на труд и ниските заплати. Работничките са брутално атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт е бил измислен през 1955 г., вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Последното е много важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на Студената война.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие из Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда Първата международна конференция на жените-социалистки, организирана от Социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува Денят на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. – във Франция и в Русия. Въпреки това, при пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк загиват повече от 150 работнички. Високата смъртност се отдава на пълната липса на превантивни мерки. На Запад Международният ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира в резултат от Първата световна война и надигащите се диктаторски режими в Италия, Германия и Испания. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първи етап на Октомврийската революция от 1917 г. На 8 март през същата година работничките от тогавашната столица Петроград (впоследствие Ленинград, днес с първото си име – Санкт Петербург) излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март да бъде приет за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и Празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и повечето страни от бившия Съветски съюз, както и в Република Македония и в Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празникът получава неофициалното иронично наименование „ден на колежката“.

Денят на жената в съвременната култура

Денят е официален празник в Албания, Армения, Азербайджан, Белорусия, Босна и Херцеговина, България, Виетнам, Грузия, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизия, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и се отбелязва от мъжете, които подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, жени-колеги. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

В Италия, за да отбележат този ден, мъжете подаряват на жените жълти мимози.

В страни като Португалия е обичайно вечерта на 8 март, жените да празнуват на женски партита или вечери.

Днес женските групи и съюзи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация „Аврора“ поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития.