Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, докато бушува война, и че срещата на върха във Вилнюс няма да отправи официална покана. Същото каза в неделя и Джо Байдън, такава е и позицията на България.

Страните-членки на НАТО на предстоящата среща на върха на алианса във Вилнюс ще излязат с единна позиция относно перспективите за влизане на Украйна във военно-политическия блок.

Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за британския телевизионен канал Sky News. Срещата ще се проведе на 11 и 12 юли.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, докато бушува война, и че срещата на върха във Вилнюс няма да отправи официална покана. Същото каза в неделя и Джо Байдън, такава е и позицията на България.

По същото време външният министър на Украйно Дмитро Кулеба заяви: „Вече са договорени няколко важни решения за Украйна и НАТО. В резултат на срещата пътят ни към алианса със сигурност ще се скъси. И това е много важен резултат, за който ни беше казано, че няма да се случи, но го направихме заедно с нашите най-близки партньори“, каза Кулеба.

Столтенберг е абсолютно сигурен, че членовете на алианса ще намерят удобна за всички формулировка по отношение на перспективите за влизане на Украйна в НАТО.

Успоредно президентът на САЩ Джо Байдън каза, че в момента Украйна "все още не е готова" да стане член на НАТО. Той подчерта необходимостта алиансът да установи ясен и осъществим път, който страната да следва, за да изпълни условията за присъединяване. Байдън повтори, че процесът на членство в НАТО изисква време и изпълнение на критерии като демократизация.

Според Байдън войната на Украйна с Русия трябва да приключи преди НАТО да може да разгледа кандидатурата на Киев, тъй като алтернативата би означавала, че целият алианс е във война с Русия.

Подобно е мнението и в Германия. В събота The Daily Telegraph, позовавайки се на неназован източник от НАТО, коментира, че Германия на срещата на върха във Вилнюс ще се застъпи за отлагане на влизането на Украйна в алианса поради опасения, че незабавното членство може да доведе до война с Русия.

В същото време редица източноевропейски лидери, включително естонският премиер Кая Калас, смятат, че на срещата на върха на Украйна трябва да бъде представена пътна карта за членството ѝ в алианса.

Но съюзниците са разделени за това колко бързо трябва да бъде позволено на Украйна да се присъедини след края на сраженията. Източноевропейски страни казват, че някаква пътна карта трябва да бъде предложена на Киев на срещата на върха, Съединените щати и Германия са предпазливи към всеки ход и говорене за срокове, който може да доближи алианса до война с Русия.

Повечето държави подкрепиха британско предложение да се позволи на Киев да пропусне така наречената програма за действие за членство (MAP), която определя политически, икономически и военни цели, които кандидатите трябва да изпълнят и които другите източноевропейски нации трябваше да преминат преди влизането в НАТО.

С такъв ход алиансът би могъл да отговори на исканията да надскочи декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 г., в която се казваше, че Украйна в крайна сметка ще стане член, без да предлага на Киев действителна покана или график. НАТО вероятно ще намери по-силна формулировка от 2008 г., за да подчертае перспективата на Киев за присъединяване към алианса - например нещо като "законното място на Украйна е в НАТО" и подчертаване, че "трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна".

Трудната част е какво се разбира под "след края на войната", защото за Украйна и членове на НАТО като Полша и балтийските републики това е изтласкването на руската армия от всички територии, окупирани от 2014 г. насам. Други, които смятат това за невъзможно, изглежда, тълкуват това като стабилна ситуация, придружена от някакво мирно споразумение, в което обаче е невъзможно руснаците да не запазят нещо.

Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен не изключи приемането на Украйна в НАТО "на части". Той изрази своята гледна точка в интервю, публикувано в неделя в Redaktionsnetzwerk Deutschland (RND), пише БГНЕС.

''Разбира се всичко това е сложно и в крайна сметка зависи от решенията на Украйна, но във всеки случай не е невъзможно", каза Расмусен, отговаряйки на въпрос дали смята за възможно само части от Украйна като например Западна Украйна да бъдат включени в НАТО.

"И това може да има стабилизиращ ефект върху цяла Европа. Спомнете си влизането на Западна Германия в НАТО през 1955 г.", припомни Расмусен. В същото време той призна, че "има много разлики, но са възможни и паралели".

''Например, може да се договори, че задълженията за помощ съгласно член 5 от Договора за НАТО ще бъдат изпълнени само в случай на атака срещу тези части от украинска територия, където правителството в Киев в момента упражнява фактическа юрисдикция", обясни Расмусен.

Той подчерта, че в момента се обсъждат възможните варианти за влизане на Украйна в НАТО. "Това включва, първо, че показваме на Украйна бързия път към членство, както в случая с Швеция и Финландия.

Второ, това означава, че в бъдеще ще обсъждаме всякакви подробни въпроси на доверие в Съвета на НАТО "Украйна, което в идеалния случай ще осигури тясна политическа координация между Киев и западния алианс денонощно", каза бившият генерален секретар на НАТО.

Очаква се лидерите да обсъдят какви гаранции за сигурност трябва да получи Киев за времето след войната, въпреки че тези обещания ще бъдат двустранни, а не издадени от самия алианс. Те вероятно ще включват обещанието за продължаване на военната и финансовата помощ на Киев, за да възпира Русия от подновяване на атака, след като войната приключи.

Генералният секретар Йенс Столтенберг подчерта, че НАТО - съгласно член 5 от Вашингтонския договор - ще предостави пълноценни гаранции за сигурност само на пълноправните членове на алианса.

В сряда вечер след края на форума Джо Байдън трябва да произнесе реч в Университета на Вилнюс, която според съветника по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан ще обхване визията на президента за "силна, уверена Америка, оградена от силни, уверени съюзници и партньори, поемащи значителните предизвикателства на нашето време, от агресията на Русия в Украйна до климатичната криза".