АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ НУЖДИТЕ НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР И УМЕНИЯТА НА РАБОТНАТА СИЛА

55 процента от регистрираните безработни в бюрата по труда в България са с ниска квалификация.
26.07.2023 / 15:29

От години на дневен ред е тревожният факт, че липсват кадри за различни сектори на икономиката. Данните сочат, че 55 процента от регистрираните безработни в бюрата по труда в България са с ниска квалификация. А работната сила е изправена пред необходимостта да се адаптира много бързо спрямо променящата се среда и новите предизвикателства. Ключовата дума е „умения“, в частност – дигиталните умения. Бизнесът, синдикатите и държавата търсят общи, ефективни решения за развитие на уменията, които минават и през законови изменения. Едно от тези решения са така наречените индивидуални сметки за обучение на възрастни. Наскоро Икономическият и социален съвет на България представи свое становище по темата, изготвено по предложение на Министерския съвет, свързано с промени в Закона за професионалното образование и системата за обучение на възрастни.

Близо 200 000 са недостигащите за различни сектори на икономиката кадри у нас, обяви наскоро президентът на КНСБ Пламен Димитров. Но, както се казва, не е проблемът в това, че няма работа за хората, а че няма хора за работата. Защото не просто няма кадри, а няма кадри със съответните умения и затова несъответствията на пазара на труда и уменията на работната сила стават все по-големи, и то не само за хора с ниска квалификация, които по принцип трудно се реализират, но и с това, че работодателите все повече търсят умения, които просто не се предлагат и които образователната система все още не е произвела, или поне не в необходимия брой. Тема, особено актуална през 2023-а – Европейската година на уменията:

“България е на последно място в обучението на възрастни. Обхватът му е под 2%. Средните европейски нива са около 12%. Дигиталните умения са с изключително ниска степен на усвояване“, описа картината Пламен Димитров наскоро на форум с участието на Икономическия и социален съвет в Народното събрание. Както и, че всички в Съвета са за бърза и радикална реформа на обучението на възрастни.

Експертите са категорични, че трябва да се насърчава така нареченото учене през целия живот, включително подплатено с финансови механизми.

Данните са много, и без съмнение - тревожни. В страната ни участието на хората над 16 години в учене през целия живот продължава да остава на ниско ниво, далеч от средното за Европейския съюз. Близо една пета от хората над 16 години имат проблеми с умения като четене и писане, смятане и използване на дигитални инструменти в ежедневието. Над 48% са хората с основно и по-ниско образование, като липсата на умения или по-ниското ниво на квалификация води и до по-висок риск от безработица, бедност и социално изключване. Делът на младежката ни безработица, както и на млади хора, които нито учат, нито работят – също остава висок. И както коментира председателят на парламентарната социална комисия Деница Сачева от ГЕРБ-СДС:

„Образователната система няма да може да се трансформира със същите темпове, с които изисква пазарът на труда. Изключително важно е да бъде направена система за валидиране на съществуващи умения. Човек никога не завършва образование. Трябва да се направят стъпки в системата за квалификация и преквалификация на възрастни хора. Извън пазара на труда няма да останат само хората, които са с ниска степен на образование, заради развиващите се технологии“

На фона на учебникарската истина, че какъвто и икономически просперитет на държавата да си представяме, без хората да са подготвени и д могат да го осъществят, той много трудно би се получил. И че бъдещето, за което всички толкова много говорим, всъщност идва много по-бързо, отколкото си представяме. И се налагат спешни решения. Нищо, че едва десет на сто от българските компании са склонни да адаптират и въвеждат нови технологии. Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова отбеляза, че България се върна на проблемите си на пазара на труда отпреди КОВИД-кризата – с много ниска безработица:

„Но и с много проблеми, свързани с липсата на кадри. Проблем са изключително ниските резултати от външното оценяване и качеството на образователния процес. Две трети от работната сила не използва дигитални устройва. Приехме едно становище на тема "Необходими изменения и допълнения на закона за професионалното образование и обучение“.

В становището на Икономическия и социален съвет се посочва, че дигитализацията и декарбонизацията, подсилени и от последиците от пандемията от COVID-19 оказват огромно въздействие върху българската икономика и работната сила, които са изправени пред потребността от бърза адаптация спрямо променящата се среда. Пандемията ускори структурните промени в много сектори, увеличавайки темпото на зелените и на цифровите трансформации. Валентина Зартова от Българската търговско-промишлена палата - един от докладчиците по това становище на Икономическия и социален съвет за основните причини за недостига на квалифицирана работна ръка:

„Повече от 55% от регистрираните безработни лица са с ниска квалификация. Професионалното образование и обучение все още не е привлекателно“

Всичко това, заедно с продължаващите предизвикателства, свързани с демографските промени и несъответствията в уменията, налагат усъвършенстване на нормативната база и въвеждане на нови инструменти за развитие на компетентностите на българските граждани. Според експертите е необходима реформа на системата на професионалното образование, която включва промени в Закон за професионалното образование и обучение и въвеждане на споменатите вече индивидуални сметки за обучение. Тези сметки за обучение са един от инструментите за финансиране на ученето през целия живот, когато именно финансирането представлява бариера за обучение.

Готово е и определението, което да залегне в съответните нормативни актове - „Индивидуална сметка за обучение“ е виртуален финансов портфейл, създаден от националните власти за всяко лице в трудоспособна възраст, в това число заети, самостоятелно заети, безработни, неактивни и обезкуражени, който позволява получаването на финансова помощ за обучение в рамките на определен бюджет. Или иначе казано, вид лична сметка, по която се натрупват права за финансиране на квалификация, обучение, професионално ориентиране и кариерно консултиране, които могат да се използват при договорени между държавата и социалните партньори критерии.

Препоръката е въвеждането на такива индивидуални сметки да бъде направено първоначално чрез експериментално разкриване на сметки за обучение на заети, подкрепено със средства от програма „Развитие на човешките ресурси“.

По плана за действие на Европейския стълб на социалните права има заложена цел - до 2030-а година делът на хората в трудоспособна възраст у нас, които участват годишно в учене през целия живот, да достигне 35,4 на сто. Мерките трябва да се вземат още сега, иначе тази и подобни цели трудно ще бъдат постигнати в реалността. И за финал гледната точка на високотехнологичния бизнес - Доброслав Димитров, председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ):

„Професията на бъдещето е мисленето. Изкуственият интелект ще преподава. Учителят е ментор и модератор, изграждащ човека, а не предаващ информация. В момента се случва колосална промяна. Тя води и до смъртта на частните уроци. Технологиите променят света сега. Намираме се в Петата индустриална революция. Тя се нарича Революцията на изкуствения интелект. Няма къде да избягаме“

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев