АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

КОГАТО ДАННИТЕ ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО СТАНАТ НЕУДОБНИ ЗА САЩ. ПРИЛИКИ МЕЖДУ ВОЙНАТА В УКРАЙНА И ЗАРЍНА В СИРИЯ

Сиймур Хърш
14.09.2023 / 09:29

В неделя държавният секретар Антъни Блинкен заяви пред Джонатан Карл от предаването "Тази седмица" на ABC, че остава "много уверен в крайния успех на Украйна" в продължаващата война с Русия. Той представи решението на украинския президент Володимир Зеленски да ескалира нападенията си вътре в Русия като "тяхно решение, а не наше".

Неправилната увереност на Блинкен и приемането на значителна ескалация на войната в Украйна не е за вярване, като се има предвид днешната реалност на терен в тази война. Тя може да се основава на безумно оптимистични оценки, предоставени от Агенцията за военно разузнаване. Както вече съобщих, оценките на DIA сега са предпочитаната разузнавателна информация в Белия дом.

Като журналист, който от десетилетия пише по въпросите на националната сигурност, как мога да обясня един процес, който очевидно противоречи на интересите на народа на Съединените щати?

Един от отговорите е, че вече е прието в епохата след 11 септември президентите да не се колебаят да манипулират и лъжат и изопачават дори най-компетентните разузнавателни доклади, ако те не отговарят на политическия им дневен ред. Това, което започна в годините на Буш/Чейни - спомнете си лъжата за оръжията за масово унищожение в Ирак - продължи и по време на президентството на много обичания и много неразбран Барак Обама. Преди десет години, на фона на призивите към САЩ да се намесят в сирийската гражданска война срещу омразния Башар Асад, Белият дом не получи важни разузнавателни данни, защото бяха политически неудобни.

Случаят се отнасяше до доклад от пет страници с всички източници, изготвен за Агенцията за военно разузнаване. Той бе посветен на стратегическо оръжие - нервнопаралитичния газ зарин, за който се знаеше, че е в ръцете на ислямистката опозиция срещу сирийското правителство, ръководено от Асад.

Подробният доклад, който включваше важна информация, получена от прихващания на Агенцията за национална сигурност, не стигна до Белия дом, защото - както разбрах - разкриваше истината, която президентите и тогава, и сега възприемаха като политическа отрова. Предаването на подобна информация би повдигнало и въпроси за политическата съобразителност и надеждност на ръководителите на съответната агенция. Разузнавателна информация, която да се хареса в тези дни на бързи решения и двусмислие, винаги надделява над разузнавателна информация, която повдига трудни въпроси.

Цитирах няколко реда от проучването на ЦРУ в статията, която написах по онова време за London Review of Books за атаката със зарин в Сирия през 2013 г., но реших да огранича текста си, за да защитя АНС и да не допусна да станат ясни методите за проникване в най-тайните дела на ислямистките врагове на Америка. Документът с ръкописните ми бележки е публикуван в края на този коментар. Правя това, защото онова, което се случи тогава, се случва и днес в американската разузнавателна общност и ако не бъде ограничено, може да доведе недалновидните чиновници в Белия дом до разширяване на войната с Русия, което никой не иска.

Историята започна през 2013 г., когато се появиха твърдения за използване на химически оръжия от страна на Сирия във войната ѝ срещу обединена група джихадистки сили, известна като "Ал-Нусра", чиято цел беше да свали баасисткото правителство на Асад и да създаде ислямска държава в Сирия. В края на 2012 г. Държавният департамент дефинира "Ал-Нусра" като "чуждестранна терористична организация" и я определи като филиал на "Ал-Кайда".

В администрацията на Обама имаше хора, които цинично твърдяха, че "Ал Нусра" трябва да бъде подпомогната във войната си срещу правителството на Асад, а след като го свалят да се разправим и с тях.

Най-пълната история за проблемите на американската администрация със сирийския арсенал за химически оръжия може да се намери в "Светът, какъвто е", мемоарите от 2018 г. на Бен Роудс, един от съветниците на Обама по националната сигурност. (Първият том от мемоарите на Обама за годините му в Белия дом, "Обетована земя", публикуван през 2020 г., завършва с края на първия му мандат в началото на 2013 г.)

В разказа на Роудс притежаването и потенциалната употреба на зарин от Сирия е било тема във Вашингтон в продължение на една година преди сирийското правителство да бъде обвинено в края на август 2013 г., че е извършило нападение с нервнопаралитичен газ в Гута, предградие на Дамаск, сирийската столица, при което според първоначалните данни са загинали до 1500 души. Съществуваха и опасения, че правителството на Асад ще предостави зарин на Хизбула - шиитската милиция в Ливан, подкрепяна от Иран и заклет враг на Израел. През август 2012 г. Обама публично заяви, че "ние много ясно заявихме на режима на Асад, че червената линия за нас е да започнем да виждаме цял куп химически оръжия да се движат или да се използват. Това би променило моите планове."

Докато е на почивка през август 2013 г., Роудс научава, че е налице "висока степен на сигурност", че нервнопаралитично вещество е убило повече от хиляда души и че "режимът на Асад е отговорен за това". В този момент, пише Роудс, "един след друг официални лица съветваха Обама да нареди военен удар".

Всичко това се съобщава на американската преса и общественост от администрацията. Роудс пише: "Започнах да планирам публична кампания, която да се засили към военна интервенция. Джон Кери можеше да направи изявление . ... да направи изявление в полза на действията. Разузнавателната общност щеше да направи публично достояние своята оценка. Чувствах се зареждащо, сякаш най-накрая щяхме да направим нещо, за да оформим събитията в Сирия".

Роудс не съобщава, че през следващите няколко седмици съмненията за това кой какво е направил в Сирия са били предадени директно на Обама. Генерал Мартин Демпси, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, който според Роудс първоначално е подкрепил незабавен военен отговор, е променил мнението си и, както ми каза високопоставен служител на разузнаването, е предупредил президента, че нервнопаралитичното вещество, използвано при атаката, не съответства на това, за което се знае, че съществува в арсенала на сирийската армия. И както самият Обама заяви пред журналист преди да напусне поста си, директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър го е посъветвал, че доказателството, че режимът на Асад е извършил газовата атака, не е "категорично". В крайна сметка Обама отмени плановете за мащабен удар по военни и промишлени обекти в Сирия.

На Роудс явно не е било казано нищо за двумесечната цялостна разузнавателна оценка на ЦРУ, която включваше някои конкретни данни от Агенцията за национална сигурност, от които ставаше ясно, че има двама възможни заподозрени за евентуална атака с нервнопаралитичен газ - Сирия и Ал-Нусра. В документа се набляга на заплахата от химическия арсенал на Ал-Нусра. От началните изречения се усеща спешност и тревога:

"Свързаната с фронта "Ал-Нусра" клетка за производство на зарин е най-усъвършенстваният план след усилията на "Ал Кайда" преди 11 септември. Арестите в Ирак и Турция прекъснаха операциите на клетката; въпреки това оценяваме, че намерението за производство на усъвършенствано химическо оръжие (ХО) остава. Предишният фокус на IC [разузнавателната общност] беше почти изцяло върху сирийските запаси от ХО; сега виждаме, че ANF [Фронтът Ал-Нусра] се опитва да произведе свое собствено ХО. В тази кратка информация ще обсъдим мрежата, нейните възможности и бъдещи индикации за дейности, свързани с ХО."

Анализът на ЦРУ, озаглавен "Точки за разговор", предупреждава още, че "относителната свобода на операциите на Ал-Нусра в рамките на Сирия ни кара да преценим, че стремежът на групировката към властта ще бъде труден за пресичане в бъдеще". Един от факторите, които допринасят за свободата на операциите ѝ, е, че Америка и нейните съюзници не са насочили вниманието си към нея.

Документът от пет страници - заличих маркировката му за класифицирана информация - е описан като "Кратка информация до ДД Шед" и е с дата 20 юни. В него бяха описани действията на "Ал-Нусра" по отношение на химическата война до тази дата. "Шед" се отнасяше до Дейвид Шед, дългогодишен служител на ЦРУ, който през 2010 г. беше назначен от Обама за заместник-директор на ЦРУ и служи там до 2015 г., като последната година беше изпълняващ длъжността директор.

Полученото от мен копие на "Точки за разговор" не е възникнало в Пентагона или във Вашингтон, но е било сметнато за достатъчно важно, за да бъде разпространено тайно в строго секретни черни сайтове и подобни звена извън Вашингтон. Няма доказателства, че анализът или съдържащата се в него информация са достигнали до Белия дом или до самия Бен Роудс, въпреки ролята, която Обама му възложи да управлява реакцията на нападението в Гута.

По времето, когато получих документа, пишех за нападението и отговора на САЩ за "London Review of Books". Тогава научих от високопоставен служител на ЦРУ, че такъв документ съществува, но цитирах само няколко реда от петте му страници, главно защото се притеснявах да не компрометирам източника на тази очевидно отлична разузнавателна работа. Тогава написах, че генерал Демпси директно е предупредил Обама, че нервнопаралитичното вещество, използвано при нападението, не съответства на също толкова смъртоносните материали, за които се знае, че са в арсенала на сирийската химическа армия. Сирийските инсталации за химически оръжия - които по едно време наброяваха 26 отделни склада - бяха внимателно наблюдавани в продължение на две десетилетия от съвместна програма за събиране на информация, ръководена от американското и израелското разузнаване.

Така че остава въпросът: защо разузнавателната информация на ЦРУ не е стигнала до Белия дом? Зададох този въпрос на висш служител на разузнаването, след като споделих с него документа. Отговорът му беше, че това е бил очевиден горещ картоф, който е бил пренебрегнат "по политическа целесъобразност" - точно както голяма част от текущите доклади на ЦРУ за провалената офанзива в Украйна са били игнорирани от Блинкен и други външнополитически служители в администрацията на Байдън.

Служителят на разузнаването заяви, че обозначението на документа като "точки за разговори" означава, че той "никога не е бил предназначен за президента, а само за да предупреди ЦРУ, че от множество източници започват да се появяват неопровержими доказателства, че има и друго обяснение за употребата на зарин, което би трябвало да балансира всяко обвинение към Асад. Като всяко добро обобщение то е такова: "Изчакайте и вижте. Въпросът е сложен".

Той заяви, че документът е "достоверен, тъй като съдържа всички източници и е балансиран. В него не се правят никакви заключения, а само се предупреждава", че въпросът не може да бъде опакован в окончателна оценка, тъй като много от известните участници в "Ал-Нусра", участвали в производството на нервнопаралитичен газ, все още са под наблюдение. По този начин, каза той, е направен само преглед.

В моя репортаж по това време се посочваше, че има двама възможни заподозрени за нападението със зарин, но само един, публично посочен от Белия дом. Прекарах много часове в разговори напред-назад с пресслужбата на Белия дом, опитвайки се да получа отговор за материала, с който разполагах. Първоначално ми беше казано, че Белият дом на Обама няма да коментира официално за моята статия. Наложи се да настоявам и да предоставям повече подробности на помощника и в крайна сметка получих бележка, едностранно обозначена като "извън протокола" (за да се направи коментар "извън протокола", е необходимо и двете страни да се съгласят), в която се казваше "Никой не казва, че бележката не е физическо нещо, което съществува. Това, което казваме, е, че тя не е официален меморандум и фактите, за които твърдите, че се съдържат в нея, са почти 100 процента неверни - вероятно затова почти никой не я е виждал. Вероятно тя не е била придвижена напред, защото е била погрешна." В по-късна бележка от говорителя, също отбелязана като "извън протокола", се добавя, че бележката "не е нещо, което е получил неговият [на Шед] офис. Тъй като нито WH [Белият дом], нито ЦРУ [директорът на националното разузнаване Клапър] са виждали предполагаемия меморандум... не е ясно дали става дума за фалшификат или за чернова, която никога не е била изпратена напред, защото е съдържала информация, която е била погрешна."

Този вид разобличаване не започна с администрацията на Байдън.

По-долу е пълният текст на оценката от пет страници на DIA за възможностите на "Ал Нусра" за водене на химическа война от 20 юни 2013 г. Отбелязванията на страниците са мои и имат за цел най-вече изписването на съкращения и имена на подразделения. Това е превъзходен анализ.

Автор: Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com

https://glasove.com/na-fokus/kogato-dannite-ot-razuznavaneto-stanat-neudobni-za-sasht-priliki-mezhdu-voynata-v-ukrayna-i-zarna-v-siriya

Превод: "Гласове"

 

 

 

Още снимки от новината

Меморандумът на Шед

 

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев