АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ЖАК БО: УКРАИНЦИТЕ СИ ЧУПЯТ ЗЪБИТЕ В РУСКАТА ОТБРАНА. АТАКИТЕ ИМ С ДРОНОВЕ СРЕЩУ МИРНИ ЖИТЕЛИ СА ТЕРОРИЗЪМ

Жак Бо
19.09.2023 / 11:10

"Разликата между факта, че изпращате дронове срещу градове в Русия, а руснаците - срещу градове в Украйна, е, че целта на украинците е да ударят цивилното население, докато целта на руснаците е да унищожат военните им способности. Ще ми кажете, че те не са поразявали само военни цели, а и електроцентрали, например. Но това беше пак, за да отслабят военния им капацитет... Следователно това е схема, която не цели да отслаби руските военни усилия, а се прицелва в населението. И тук имаме точно същата схема, която описах по повод на “Ислямска държава” във Франция. Целта на ислямистките атентати не беше да убиват французи, а да накара френското население да поиска от президента, по онова време Франсоа Оланд, да спре да се намесва в Сирия. Това беше целта, която впрочем не съм си измислил аз - тя е описана буква по буква от “Ислямска държава”. Но точно същият механизъм се наблюдава днес с Украйна... Това очевидно поставя друг въпрос, защото ние не приемаме “Ислямска държава” да се опитва да прилага тази стратегия у нас, което е разбираемо, но я подкрепяме, когато Украйна я използва срещу Русия. Няма два тероризма. Има един тероризъм. Тероризмът е метод, а не доктрина, и ако приемаме тероризма от едната страна, трябва да го приемем и от другата", казва Жак Бо, бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, който е участвал в програми на НАТО в Украйна през 2014 и 2017 г.

Според него "руснаците не искат да окупират цяла Украйна. Те нямаха никакво намерение да ходят в останалата част на Украйна! Много добре знаеха, че да отидат в Западна Украйна, означава да се обрекат на постоянна партизанска война, с каквато американците се сблъскаха в Афганистан. Те нямаха никакво намерение да ходят там! И те спряха приблизително на езиковата граница. Затова руснаците имаха много по-реалистична визия за това, което се случи, а западните страни сгрешиха поради прекомерна самоувереност, от арогантност, защото пренебрегнаха руските способности, които днес ги хванаха за гърлото!"

- Добър ден, Жак Бо! Вие сте бивш полковник от швейцарските разузнавателни служби, специалист по страните от Изтока и бивш ръководител на доктрината за мирните операции на ООН. В рамките на НАТО сте участвали в програми в Украйна, по-конкретно по време на Майдана през 2014 г. Автор сте на три големи книги за войната в Украйна, публикувани от издателство “Макс Мило”. През февруари 2022 г. издадохте “Poutine, maître du jeu?” („Путин, майстор на играта?“), през септември 2022 г. “Opération Z” (“Операция Z”), а последната е “Ukraine entre guerre et paix” (“Украйна между война и мир”), публикувана на 24 май тази година. В тези три книги описвате сценария на войната, това, което се случва сега: трудностите пред украинската армия, слабостта на западната помощ, рационалността на Владимир Путин, въпреки информационната или дезинформационната война. Какво е вашето обяснение за слабия анализ на много коментатори в телевизионните предавания на Запад?

- Първо, благодаря за тези въпроси. Това е обширна тема, защото надхвърля проблема с журналистиката, който виждаме по други теми. Тук имаме конфликт, който в самото начало започна с много специфичната цел да бъде срината Русия. И това го знаем, защото има интервю с Алексей Арестович от март 2019 г., в което той много ясно обяснява тази стратегия. Тази стратегия е описана и от “РАНД Корпорейшън” в документ от 300 страници, който обяснява стратегията по сриването на Русия. Знаем, че за събитията, които се случват в Украйна, трябва да има разказ. Тази война, или по-скоро руската интервенция, започна през февруари 2022 г. и почти мога да кажа, че украинците се включиха в играта с идеята - което им бяха обещали -, че войната ще бъде кратка и Украйна няма да страда истински от тази война. Това е причината, поради която указът, публикуван от Зеленски на 24 март 2021 г., който предвиждаше превземането на Крим и Донбас, което всъщност е днешната контраофанзива, беше последван от подготовка на украинската армия за атака срещу Донбас, която започна да се конкретизира през февруари и предизвика руската интервенция. Следователно украинците знаеха, че това, което правят, ще предизвика руската интервенция, но, в крайна сметка, тази интервенция трябваше да бъде много кратка, Русия трябваше да рухне дори преди да постигне първите си военни цели. Това беше идеята на маневрата. А за постигането ѝ бяха използвани цял сноп средства, като на първо място, разбира се, са санкциите.

Всичко, което казвам, вече е описано от Алексей Арестович, така че нищо не си измислям. Но това се конкретизира впоследствие. Имаше масивни санкции, които буквално трябваше да задушат Русия, да ѝ попречат да търгува, и осъждане на международната общност като цяло - затова западните страни се постараха да постигнат съгласието на международната общност в Общото събрание на ООН, за да осъдят Русия, защото от това осъждане трябваше да произтече легитимността на санкциите. В крайна сметка, въпреки че имаше мнозинство на страните, които осъдиха Русия, санкциите останаха на нивото на страни или на организации на страни, като Европейския съюз. Но идеята наистина беше да бъде задушена Русия и, за да бъдат подкрепени тези усилия, беше необходим разказ, който да обясни на хората, че Русия не може да спечели, че Украйна вече е спечелила, защото е в пълното си право. Накрая всичко се въртеше около този разказ. По един или друг начин, всички големи западни медии се присъединиха към този разказ, а дисидентските гласове автоматично бяха изключени. Видяхме го в платформите на социалните мрежи, където систематично се свалят всички възможни източници на алтернативни разкази. Това беше направено в Туитър, в Ютуб, видяхме го и в медиите, в телевизионните предавания, където изведнъж беше отстранено всичко, което не следва официалната линия на информация.

Това е динамиката на нещата - опитаха се да убедят не нашето обществено мнение, мисля, че не това беше целта, а руското обществено мнение, защото тази стратегия, която споменах преди малко за рухването на Русия, можеше да проработи, само ако руското население осъзнаеше, че неговият лидер прави огромна, трагична грешка с трагични последствия, и се разбунтува масово срещу правителството, т.е. срещу Владимир Путин и предизвика смяна на режима. Такъв беше сценарият. Комуникацията на Запад за войната вероятно беше насочена по-скоро към руското население, отколкото към западното население. Разбира се, и ние бяхме подложени на тази информация.

Парадоксът на тази ситуация е, че акцентирайки и повтаряйки за слабостта на Русия във всички области - икономиката, обществото, човешките права, военната област, ръководството - чухме всичко за тази война - целта очевидно беше руснаците да загубят доверие, но несъмнено имаше последица, която не беше предвидена от хората, които са замислили или разпространяваха тези разкази, а именно, че украинците започнаха да се вдъхновяват от този наратив. Първо те ги използваха спрямо собственото си население и това доведе до подценяване на способностите на Русия. И наистина те направиха фундаменталната грешка, за да загубиш една война - да подценят способностите на противника. Вместо да си представят един силен противник, казаха, че той е слаб. И днес тази контраофанзива се провали - има много украинските войници, които се предадоха, и те казват: “Изпратиха ни на фронта, казвайки ни, че руската армия е слаба, че е зле ръководена, че войниците са обезкуражени, че нямат повече оръжия и боеприпаси, и ние си мислехме, че ще можем да направим офанзивата като на булевард”. Следователно тласнаха украинците в грешната посока с този едностранчив дискурс.

- Какво им попречи според вас? Липсата на хора от украинска страна, липса на техника, на западна подкрепа?

- Мисля, че западните страни имат подчертано желание да продължат да подкрепят Украйна. Не мисля, че това желание отслабва с течение на месеците. Обратното, това, което намалява, е способността им да го направят. Вчера видях в белгийската преса, че белгийската армия не може да дава повече боеприпаси на Украйна и че сега ѝ липсват 7 млрд. евро, за да възстанови собствените си запаси с боеприпаси. Това означава, че западните страни, европейците в частност, но и американците до известна степен, са силно изтощени, за да оказват помощ на Украйна. Така че желанието им е непокътнато, но не и способността им да го направят.

Именно тук се намесва подценяването на руснаците и на руските способности, за което говорих преди малко. Смятаха, че ще се сринат много бързо. Резултатът: европейците направиха всичко, което можаха да направят, за да дадат на Украйна средства, за да организира своята контраофанзива, но дори това не беше достатъчно. Това е резултат от лошата интерпретация на военните способности, но по отношение на санкциите е същото. Днес виждаме, че според МВФ тази година Русия ще има период на растеж, слаб, но растеж, а следващата година отново ще бъде в растеж, докато Европа вече официално е в рецесия. Така че, искайки систематично да унижат Русия пред нейното население, създадоха фалшив образ на противника, на по-слаб противник, отколкото е всъщност.

Въоръжихме Украйна за слаб противник, а днес украинците плащат за тази погрешна интерпретация, на която също се поддадоха, защото приеха този разказ, който им допадаше и им позволи да преобърнат образите. Знаем, че в битки като в Бахмут, но преди това - в Харков през септември миналата година и в Херсон, две зони, които украинците превзеха много бързо, след като руснаците ги напуснаха, нямаше битки, но имаше значителни загуби. Но те не поставиха акцента върху тези загуби, а върху факта, че руснаците са си тръгнали. Вместо да си вземат урок от тези битки или не-битки, тъй като нямаше битки, а просто руснаците се изтеглиха, американците засякоха това изтегляне и предупредиха украинците, които влязоха в празна територия, но бяха посрещнати от силен артилерийски огън и имаха хиляди загинали, без да се сражават. Това е доста драматично. И Зеленски каза за Херсон един месец след Харков: “Внимавайте, защото руснаците искат отново да ни поставят капан”. Зеленски беше разбрал, но никой на Запад не искаше да разбере. Повтори се същото нещо и имаше същите загуби. Проблемът е, че не можеше да се изтъкват тези загуби - трябваше да се сведат към минимум, да се покаже, че са спечелили територия, защото украинците се стремят към това и то е легитимно - да си върнат земите, които бяха загубили в битка.

Преминаваше се от лъжа към лъжа. Знаем от самите украински медии, от американските медии също, и аз говоря за големите американски медии, не само за алтернативни медии, знаем, че украинците имат трудности с личния състав, тактически трудности и т.н. Но всичко това беше преиначено, за да се запази само един разказ. Пак казвам, че целта на Запада не е наистина да се възстанови територията на украинците - ако искаха да го направят, щяха да приемат предложението на Зеленски, тъй като през март 2022 г. той направи предложение на Русия, което Русия беше готова да приеме: Русия да се изтегли от земите, които беше окупирала, с изключение на двете самопровъзгласили се републики Луганск и Донецк, за чийто статут трябваше да се преговаря, и Крим. Но от всички останали руснаците щяха да се изтеглят в замяна на обявяване на неутралитет на Украйна и неприсъединяването ѝ към НАТО. Но не това искаха западните страни и затова поискаха от Зеленски да оттегли предложението си. Пак казвам, че целта на западните страни не е Украйна да си върне земите - толкова по-добре, ако си ги върне, но не това е целта на Запада, това е целта на украинците. Целта на западните страни е крахът на Русия, това се стремят да постигнат. Затова доставят оръжия - знаят, че е безполезно за Украйна, но подхранват война, надявайки се, че тази война ще стане непопулярна сред руското население и то най-сетне ще се реши да поиска смяна на властта и на държавния лидер, защото крайната цел е напускането на Владимир Путин. Зеленски впрочем подписа указ, който забранява мирни преговори с Русия, докато на власт е Путин. Добре виждаме, че целта не е превземането на земи - това е цел на украинците, но за западните страни крайната цел е свалянето на Владимир Путин.

- Все пак изглежда, че балансът на силите се променя и украинците успяха да преминат една от руските бариери в Южна Украйна.

- Не. Украинците започнаха контраофанзивата си в три направления на атака. Първото е Орехов-Токмак-Мелитопол и след това Крим или Бердянск. Другото направление е в малко поле, чието име не помня, но което е източно от първата линия на атака, а третата линия на атака е в посока Бахмут. Украинците се опитват да си върнат, да превземат Бахмут. Американците, и “Ню Йорк Таймс” публикува статия за това, им каза: “Бъркате, не трябва да се правят три, а само една концентрирана атака, да пробиете към Азовско море и да отрежете руския боен ред”. Зеленски получи всички възможни упреци от американците заради това, че разпилява усилията си. Имаше една основна атака по направлението Орехов-Токмак-Мелитопол. Проблемът е, че по протежението на тази линия има едно малко село, което се казва Работино, което преди войната е наброявало 480 души. То беше опразнено от своите жители. Украинците атакуваха този район и от юни са блокирани в това село. Атакуваха го на 7 юни и оттогава не могат да продължат напред.

Трябва да знаете, че руската отбрана е изградена от три големи зони. Първата е т. нар. зона на наблюдение. Това е зоната, в която има минни полета, така че да се контролира противникът, да му се попречи да се разгърне и в която се опитват да повалят всичко, което може да бъде повалено, преди да достигне втората част от този боен ред, който е първата линия на отбрана - укрепена линия с усилване на терена - окопи, “драконови зъби”, блокхаус и т.н. В случай, че тази първа укрепена линия се огъне, отзад има втора укрепена линия, която е от същото естество - с окопи, укрепване на терена и т.н. В някои райони все още има укрепления на терена, преди Мелитопол и отвъд него също, които ще направят много трудно напредването към Крим.

Нито един от украинските пробиви от началото на юни - тогава се датира началото на контраофанзивата, от 4 юни, не успя. Казвам “датират”, защото украинците бяха казали, че няма да обявяват началото на контраофанзивата, вероятно защото са очаквали, че ще има обрати и предпочитат да я обявят, ако имат успех. На нито едно място от фронта украинците не достигнаха първата отбранителна линия. Те остават в т. нар. зона на наблюдение, където те и танковете им са контролирани от минни полета. Минните полета нямат за цел да унищожат танковете. Целта им е да ги канализират и да ги забавят. По този начин могат да ги сразят с далекобойни противотанкови средства - хеликоптери, например, които могат да стрелят до 10, дори 15 километра. Така може да се унищожи танк с хеликоптер, очевидно в хубаво време, на разстояние 10-15 км, или чрез артилерийски огън. Това е схемата на тази зона на наблюдение. И нито една украинска атака или контраофанзива не е преминала стадия на тази зона на наблюдение. Преди две седмици, в средата на август, видях един туит на Зеленски, в който казваше, че войските му напредват към Мелитопол, докато изобщо те изобщо не могат да се приближат до Мелитопол. Това никога не се е случвало и те никога не са преминавали отвъд това малко село Работино, чиято окупация варира - украинците отстъпват, руснаците завземат, а седмица по-късно обратното. Но на нито едно място от руската отбранителна линия украинците не са успели да направят пробив.

- Смятате ли, че украинците са вложили всичките си сили в тази контраофанзива, остават ли им ресурси?

- Те вложиха изключително много сили. Село Работино, както казах, е малко село. Десетина украински бригади дойдоха една след друга в това село. Десетина бригади с танкове. Една бригада е от около 3000 души. Десет бригади дойдоха една след друга в това село, което днес е сринато, но имаше горе-долу 480 жители в началото. Много малко. Така че украинците разгърнаха изключително много ресурси, за да успеят. Последната изпратена бригада е 82-а десантно-щурмова бригада, екипирана с британски танкове “Чалънджър” и бойни машини на пехотата “Мардер” и “Страйкър”, съответно германски и американски, и те се опитват да пробият, но все още не успяват. Украинците постепенно се провалят в тази контраофанзива. Не се знае колко хора са загинали, колко са били ранени, т.е. не знаем какви са загубите. Днес в Украйна има все повече слухове, че Зеленски иска обща мобилизация. Споменават се числа, които стигат до 3 млн. души, които той иска да мобилизира, за да влезе в битка. Тоест това, което съществуваше досега, почти е изчерпано. Не непременно унищожено, не само убити, говоря за физическо, материално изчерпване на ресурсите.

Не бива да се забравя, че украинците имаха превъзходство от 2-3 срещу 1, когато руснаците нападнаха през февруари 2022 г. През май-юни 2022 г. Зеленски започна да иска западна помощ, защото повече нямаше средства да се сражава. И от този момент дори украинските официални лица признават, че зависят от западната помощ. Тоест вече виждаме, че има материално изчерпване. Второто изчерпване, този път на личния състав, стана по време на битката за Бахмут. В целия този период, втората половина на 2022 г., украинската армия, която все още имаше професионални способности, беше почти изцяло изчерпана. В. “Вашингтон пост” публикува статия за командири на батальони, които казваха, че им е останал само един войниик от тези, които са имали в началото на руската офанзива. Следователно има силно изтощение на украинската армия. А в края на 2022 г. имаше затягане на правилата за набиране на запасняци, затягане на военния наказателен кодекс, защото има много хора, които се предават или дезертират, така че военният наказателен кодекс беше затегнат през юни 2023 г., което е знак, че наистина има проблем с ресурсите. Украинско проучване показа, че броят на мъжете студенти в университетите се е увеличил с 82%, защото това ги освобждава от задължението да отидат да се бият.

Виждаме, че с течение на времето има изтощение на личния състав, изтощение на способностите, на материалния капацитет и в крайна сметка виждаме, че това е повече от задушаване. Защото, както каза един британски политик, западните страни искат връщане на инвестицията в Украйна, което добре показва цинизма, с който помагаме на украинците. Помогнахме им, но сега искаме резултат, искаме да видим краха на Русия, но това все не се случва. Следователно целта не е да победят, а да продължат тази война, за да стане непопулярна и да има отражение не на военно, а на политическо ниво в Русия. Заради това, например, аферата “Пригожин” през юни зарадва всички в Европа и те си казаха: “Ето, това работи! Получи се първият бунт в Русия против войната”, което не беше така, но от него се възползваха нашите коментатори.

- Смятате ли, че Русия има много по-значителни, дори неограничени способности спрямо Украйна?

- Със сигурност Русия няма неограничени способности, но тя има значително по-големи способности от Украйна като личен състав. Преди малко казах за село Работино, където се провалиха десетина бригади. Това не означава, че тези бригади са били унищожени, а че те използваха техниката си и след това трябваше да се изтеглят, защото не успяваха да пробият. Разбрахме, че руснаците са направили ротация на личния състав около Работино и онези, които са защитавали Работино, са 500 души. Тоест 500 души държаха в шах 30 или 40 хиляди души в продължение на три месеца.

Донякъде причината за това е нашето възприятие за нещата - толкова искахме да принизим Русия, толкова подценявахме способностите ѝ, че днес дори не сме в състояние да съветваме ползотворно Украйна и да я накараме да приеме правилната стратегия.

Русия има много значителни способности, не само количествени, но и качествени. Знаете, че имаше мобилизация през септември миналата година, бяха мобилизирани 300 хил. души. Чух един мой колега, военен експерт в Швейцария, да каза, че са хванали хора, които не знаят какво да правят и направо са ги изпратили в битка. Това е напълно невярно. Първо, тези хора са бивши военнослужещи от запаса. Тези 300 хил. души са само хора, които са служили във въоръжените сили в предишните десет години. Тоест тези хора са запасняци. Това първо. Второ, взеха само някои специалности и то предимно от логистиката, защото през септември миналата година с присъединяването на различни области от Южна Украйна, в които бяха проведени референдуми, както и за създаването на отбранителни линии, беше нужна логистична инфраструктура, която позволява снабдяването на военните части и изграждането на отбранителна линия. Именно за това послужи този резерв от 300 хил. души. Някои са отишли в битка - мисля, че от тези 300 хиляди, след шестмесечно опресняване на военните похвати, 40 хиляди са били изпратени на терен, а останалите са помагали в тила за създаването на администрация, защото сега е нужна военна администрация, трябва да се ръководи логистичното снабдяване, накратко, има много работа за вършене за защитната стратегия, възприета от Русия.

Един американски институт бе изчислил, че Русия работи в рамките на 3% от своя БВП, т.е. много по-малко от това, което отделиха някои западни страни в за помощта за Украйна. Ресурсите на Русия не са неограничени, но те са много значителни - това е голяма страна, която има отбранителна промишленост; с хора, които все още не са имали възможност да развият способностите си, защото не е имало нужда да ги развиват, а сега отбранителната ѝ промишленост преживява нова младост. Следователно има мобилизация духа и усилията, ако щете, не военна мобилизация, а на духа, поради което Русия има много по-значителни ресурси от това, което си мислим и което при всички случай надхвърля онова, което може да направи Украйна.

- Виждаме, че в Русия се води война с дронове. Какво мислите за този начин на украинците да атакуват Русия?

- Стратегията на тази война с дронове не е много ясна. Самият Зеленски каза, че става дума за пренасяне на войната на територията на Русия и точно това можем да констатираме. Но това поставя различни въпроси. Първо, много малко от атакуващите дронове достигат целта си, голямата част са спрени с електронни противомерки или са свалени от руската противовъздушна отбрана. Някои преминават все пак. Когато се говори за голяма офанзива с дронове - да, те са голяма офанзива в началото, при пристигането са много по-малко. Но да, това съществува.

Това, което не е толкова ясно, са търсените цели, защото атакуват села, атакуват цивилно население, в Москва се опитаха да атакуват бизнес квартала и т.н. Следователно това е схема, която не цели да отслаби руските военни усилия, а се прицелва в населението. И тук имаме точно същата схема, която описах по повод на “Ислямска държава” във Франция. Целта на ислямистките атентати не беше да убиват французи, а да накара френското население да поиска от президента, по онова време Франсоа Оланд, да спре да се намесва в Сирия. Това беше целта, която впрочем не съм си измислил аз - тя е описана буква по буква от “Ислямска държава”. Но точно същият механизъм има днес с Украйна. Значи целта на тези атентати - защото това прилича повече на атентати, отколкото на нещо друго, е да нарани цивилното население, за да се почувства засегнато от войната и да поиска от своето правителство да спре военната операция. Именно това е целта. Следователно имаме точно същата интелектуална схема, както при атентатите във Франция през 2015 и 2016 г.

Това очевидно поставя друг въпрос, защото ние не приемаме “Ислямска държава” да се опитва да прилага тази стратегия у нас, което е разбираемо, но я подкрепяме, когато Украйна я използва срещу Русия. Няма два тероризма. Има един тероризъм. Тероризмът е метод, а не доктрина, и ако приемаме тероризма от едната страна, трябва да го приемем и от другата. Мисля, че трябва да се борим срещу тероризма и ако се борим срещу тероризма у нас, не трябва да приемаме тероризма от другата страна. Защото има разлика да извършиш атака с бомба срещу руски военен камион, например в Донецк, това е акт на съпротива на украинците, които се борят срещу сила, дошла на тяхна територия. Когато извършват същото нещо срещу мишена в Русия, освен ако не е военна мишена, това вече не е съпротива, а тероризъм. Има много ясно разлика.

Впрочем в Министерството на отбраната в САЩ атентатите срещу въоръжените сили не се смятат за терористични атентати, а за акт на съпротива - това важи за Ирак, навсякъде, защото е логично, когато вие сте нападетелна окупационна сила в една страна, да има реакция на нейното население. Това е логично. Не казвам, че е желателно, не казвам, че е добре или не е добре, но така стоят нещата и тук става дума за съпротива. Когато вие сте в Русия, това вече не са форми на съпротива. Когато имате екипи, които ще нападнат град Белгород или ще вземат за заложници мирни жители в Белгород, това вече не е съпротива. Това е тероризъм. Тази разлика трябва да бъде много ясно, но мисля, че това, което показаха западните страни през последните месеци, толерирайки терористични актове срещу руското население, това означава, че нашият поглед към тероризма е с променлива конфигурация.

- Руснаците също използваха дронове - прочутите ирански дронове “Шахид”.

- Проблемът не е в дроновете като такива, защото дронът, в крайна сметка, е само начин на пренасяне на експлозивен заряд. Впрочем терминът “шахид”, който идва от Иран, означава “мъченик”; палестинците, които се взривяваха в Палестина, също се наричат “шахиди”. Дали ще пренесете бомбата с ракета, със самолет, с човек или кола, в зависимост от обстановката, това може да се смята за тероризъм. Разликата между факта, че изпращате дронове срещу градове в Русия, а руснаците - срещу градове в Украйна, е, че целта на украинците е да ударят цивилното население, докато целта на руснаците е да унищожат военните им способности. Ще ми кажете, че те не са поразявали само военни цели, а и електроцентрали, например. Но това пак е, за да отслабят военния им капацитет. Причината, поради която от октомври 2022 г. руснаците направиха тези кампании с дронове и ракети срещу украински електроинсталации, беше, за да накарат украинците да изстрелят всичките си противовъздушни ракети. Защо? Защото от октомври руснаците знаят, че украинците искат да направят контраофанзива срещу тях. Това се знаеше от юли миналата година. И руснаците знаят също, че приблизително до миналата година украинците все още имаха ефикасни противовъздушни системи и по-точно С-300, които са относителни ефикасни системи. Замисълът на руснаците беше да принудят украинците да изстрелят ракетите си срещу мишени, които невинаги си струват усилието, но не в това е проблемът, икономически по-интересно беше да се изпращат ракети “Шахид”, които нищо не струват, срещу нещо друго, но целта беше да изразходват ракетите си и по време на контраофанзивата руската авиация да има свобода на действие на фронта. И точно това се случва сега.

Днес руската авиация има практически пълна свобода на движение. Има някои ракетни системи, доставени от Запада, но те не са много, защото западните страни не могат да доставят много, това е изключително скъпа техника, а и вероятно много повече са разположени около Киев, отколкото в периферията. Много добре се вижда резултатът от тази стратегия в документите, които изтекоха от Пентагона през февруари 2023 г. Там има карти на нивото на изтощение на украинските противовъздушни ракети и се вижда, че руската стратегия е проработило идеално. Тя наистина беше да ги накарат да използват всичките си ракети, които са много скъпи и се придобиват трудно на международния пазар - може да имаш ракети с малък обсег, но ракети с далечен обсег и по-ефективни ракети е много трудно -, а днес руската авиация може да си позволи да използва бомби свободно, защото украинците повече нямат с какво да реагират на тези атаки, във всеки случай имат много по-малко. Затова има несиметричност между това, което правят украинците в Русия, и това, което правят руснаците в Украйна.

- А какво мислите за украинските бойни формации, които се опитаха да влязат в Русия и Крим. Нямаха ли определен успех?

- Това бяха формации от Свободната руска армия, която е крайнодясно движение, може направо да се каже пронацистко, защото има много знаци за това. Те работят с украинците и успяха да проникнат в района на Белгород. Това се случи в началото на тази година. След това имаше няколко малки, много символични нахлувания, често за да забият знаме на плаж или нещо подобно в Крим. Тоест това са много символични действия. Мисля, че замисълът е да бъдат символични. Идеята на украинците е да покажат, че отбраната на руснаците не е напълно неподатлива. Това е продължение на онова, което казах за дроновете, идеята е също да покажат на руснаците, че войната може да засегне и тях, и в един момент руснаците, виждайки, че този тип действия се увеличават, да кажат “Стига толкова! Спираме разходите” и т.н.

Проблемът е, че, първо тези действия са много символични, те представляват един или двама души, или малък екип, който пристига , прониква, забива знаме, прави си селфи. Онзиден една група се опита да проникне в Крим, за да направи това, а след това лодката им беше унищожена в морето. В крайна сметка, това са много скъпи действия за много малък военен успех - комуникационен успех, но само това, не е военен успех. И това имаше обратния ефект в Русия: руснаците подкрепят действията или специалната военна операция в Украйна, защото тази операция има за цел да защити техните братя, семейства, руснаците в Украйна. Това беше идеята. Това е причината, поради която има народна подкрепа, която почти не се е променила от началото на операцията - около 75 процента, с 20 процента, които са против, и 5 процента, които се колебаят. Така че има приблизително 75% подкрепа за специалната военна операция и тази подкрепа не беше огъната, а точно обратното, защото с нахлуванията руснаците изведнъж усетиха, че са цел на тероризъм. И това е точно същият ефект, който имаше във Франция с “Ислямска държава”. “Ислямска държава”, която имаше за цел да накара населението да поиска от френското правителство да се изтегли от Сирия, предизвика непреклонността на политиците, на гражданите срещу тероризма. Същите причини и същите последствия. Точно същият феномен има в Русия - има втвърдяване на общественото мнение и днес хората виждат украинците като терористи, а не като хора, които се опитват да освободят страната си. Щяха да проявят по-голямо разбиране, ако те нападаха руски военна камиони в Донецк или Запорожие, но забележете, че практически няма такива актове на съпротива в окупираните зони в Украйна. Практически няма, защото повечето хора са благосклонни към руснаците, защото това е едно и също население.

- Украинските трудности са широко коментирани от медиите и експертите на Запад. Отвориха ли си очите най-накрая за невъзможността на Киев да спечели тази война?

- И да, и не. Досещат се, че не могат да спечелят, но не знаят как да се измъкнат, защото целият западен разказ беше фокусиран върху идеята, че обявявайки публично руското поражение, наистина ще предизвикат смяна на режима в Русия. Това е мантрата и тя се отнася и до контраофанзивата, тъй като се знаеше, че тя не може да напредне. Впрочем неотдавна имаше публикация във “Вашингтон пост”, която споменаваше, че американците са създали модел на контраофанзивата, имайки предвид данните за танковете и всичко, което беше дадено на украинците. И те знаеха преди да започне контраофанзивата, преди началото на юни, че тя ще се провали. Зеленски описа по доста странен начин тази контраофанзива, казвайки, че тя ще създаде паника в редиците на руската армия, те ще избягат, паниката ще нараства, ще предизвика ефект на доминото и политическа криза в Русия, която ще завърши със смяна на режима. Такива бяха намеренията на контраофанзивата, защото дори със силите, които бяха изпратени - има девет бригади, подготвени от западните страни за тази контраофанзива, приблизително около 30 хил. души, а освен това има три бригади, формирани от украинците, т.е. още 12 хил. души, така че бяха предвидени около 42 хил. души за контраофанзивата. Но е очевидно, че с 42 хил. души няма да разтърсите руската армия в Южна Украйна. Така че те знаеха, че не може да се превземе тази територия само с 42 хил. души, това е невъзможно. Но ефектът трябваше да бъде по-скоро политически, психологически на първо време и политически след това, отколкото наистина военен.

Днес обаче добре виждаме, че това няма да се реши така. Следователно ще трябва да се намери решение без украинска победа или победен ефект. И тук започват да се въртят в кръг: как да се излезе от предишния разказ за неминуемата победа срещу Русия, след като Украйна не успя дори да подбие руската отбрана. От друга страна, се задават президентските избори в Америка, европейците има различни срокове и не само срокове, но и способности, поради което западните страни вече не успяват да подкрепят военните усилия. Следователно, колкото повече напредва времето, толкова повече виждаме, че трябва да се намери решение. Казаха, че не искат да преговарят, че изключват такова решение, но добре виждаме, че няма да има решение и на бойното поле. Следователно ситуацията е между чука и наковалнята.

- Каква е ползата от самолетите F-16, които трябва да дойдат през 2024 г.? Ще променят ли според вас изхода от конфликта?

- Отново и да, и не. F-16, които са обещани на Украйна, са от старо поколение и със сигурност не са на технологично ниво, което може да съперничи на руската авиация, която е ангажирана днес в Украйна. Не се съмнявам в смелостта и заслугите на украинците и е възможно да нанесат щети с тях. Но не мисля, че тяхната цел е била да си съперничат с руската авиация. Според мен идеята да имат F-16 или друг самолет, но защо са се спрели на F-16 не знам, но идеята е била да се сражават срещу руските бойните хеликоптери. Защото тези хеликоптери “Камов 52 Алигатор” са изключително модерни апарати, с противотанкови ракети, които могат да поразяват мишена на 10 или повече километра, а това означава, че няма нужда да ходят на украинска територия. Те остават на територия, контролирана от руснаците, и оттам могат да стрелят срещу украинските танкове с много голяма точност. Фактът, че украинците имат F-16, би им позволил да попречат на тези бойни хеликоптери да унищожават танкове, което е основната им мисия, и да окажат въздушна подкрепа за пробив в руския боен ред. Мисля, че идеята на украинците е да постигнат локално и временно въздушно превъзходство, което да им позволи пробив. Може би се лъжа, защото не съм в техния план, но това е хипотезата, която ми се струва най-правдоподобна.

- Тоест смятате, че в бъдеще все още има възможност за успех на Украйна?

- Не, не мисля. Мисля, че дори ако днес украинците бяха успели да направят пробив, те нямаше да имат капацитета да го удържат. Защото, когато пробиете една отбранителния боен ред, първоначалното усилие, върхът на копието, ще пробие бронята, но след това трябва да продължите да се биете срещу втората отбранителна линия или това, което ще последва. Руските резерви ще се концентрират върху войските, които са успели да пробият. Украинците не успяха да направят пробив, но да допуснем, че успеят, което не е невъзможно - невероятно е, но не е невъзможно - те ще трябва да поддържат това оперативно усилие и аз мисля, че те нямат капацитет за това. Нямат капацитет нито като техника, нито като хора, нито като боеприпаси, за да го направят.

Затова мисля, че западните страни подтикват Зеленски да направи пробив, защото това вече ще се смята за успех на украинците, което пък несъмнено ще им позволи да отидат с вдигната глава на преговори. Мисля, че това се опитват да направят американците. Но ми се струва, че със силите, които сега са останали на Украйна, трудно ще си върнат цялата територия, която окупираха руснаците, и Крим, както дълго обявяваха от юли миналата година.

- Могат ли двете воюващи страни да излязат с достойнство от кризата?

- Много хубав въпрос, защото това е голямата пречка за западните канцеларии. През март миналата година Зеленски направи предложение на Русия, което Русия беше готова да приеме. Русия трябваше да изтегли силите си от Украйна, с изключение на двете републики в Донбас и на Крим, чийто статут трябваше да се обсъжда отделно, в замяна на което Украйна става неутрална, не се присъединява към НАТО, и получава защитен или гарантиран статут от няколко велики сили. Нещо подобно на това,

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев