Тази статия има актуален повод. По време, а и след приемане на последните промени в Конституцията, многократно в публичното пространство се лансира тезата, че ако Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни някои от новоприетите разпоредби, по силата на тълкувателно решение №3/2020 г. на КС (да не се бърка с решение №3/2003 г. на КС) старите разпоредби не възстановяват действието си, а възниква празнота в конституционната уредба, която конституционният законодател ще трябва да попълни с нова регулация. Това означава при отменително решение нова процедура за промяна в Конституцията. Не споделям това разбиране и понеже то доби широка популярност, реших да изложа аргументите си.

Оставям настрана съображенията от държавническо, политическо, а и от чисто психологическо естество, че ако тази теза се възприеме от КС, той ще бъде допълнително затруднен да обяви противоконституционност, поради особено тежките последици от такова решение. Например, ако противоконституционността засяга изменения в съдебната власт, тя ще остане много дълго време без уредба и това на практика ще означава ни повече, ни по-малко тежка конституционна криза във функционирането на съда, прокуратурата и следствието. На тези извънправни съображения няма да се спирам, не че са без значение, но центърът, фокусът в статията ми ще бъдат чисто юридическите съображения, с които ще се опитам да обоснова тезата, че решение №3/2020 г. в случая няма приложение и при обявяване на противоконституционност на разпоредби, с които се изменят или отменят досегашни конституционни разпоредби, решението на КС произвежда спрямо тях възстановителен ефект, т.е. изменените и отменени разпоредби възстановяват своето регулативно действие. За целта ще направя кратък анализ на решение №3/2020 г., след това ще се опитам да обоснова предпоставките и обхвата на действие на това решение и накрая ще ги съпоставя с хипотезата на обявени за противоконституционни промени в Конституцията, извършени от обикновено Народно събрание, с които то е навлязло в изключителната компетентност на Великото Народно събрание.

Съгласно тълкувателно решение №3/2020 г. решението на КС, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие спрямо отменената или изменената законова уредба. С това Конституционният съд коригира радикално предходно свое тълкуване, дадено в решението по к.д. №25/1995 г., с което се приемаше, че при обявяване на противоконституционност на закон за изменение или допълнение на действащ закон, решението на КС произвежда възстановително действие, т.е. възстановява се действието на отменената или изменена законова регулация. От анализа на решение №3/2020 г. може да бъдат направени следните изводи за приложното му поле:

1. Липсата на възстановително действие при отмяна или изменение на закон се отнася само до законова регламентация, т.е. до противоречие на законови разпоредби от традиционното законодателство с разпоредби на Конституцията.

2. Тълкувателно решение №3/2020 г. на КС не обхваща хипотезата ultra vires, в която има превишаване от законодателния орган на неговата компетентност. Такава хипотеза не е обхваната от решение №3/2020 г. на КС и е разбираемо защо – в традиционното законодателство Народното събрание е единственият законодателен орган, само той има законова компетентност. Да се говори за превишаване на законодателна компетентност от единствения законодателен орган в държавата в случаите на традиционно (обикновено) законодателство е лишено от смисъл. Един закон, приет от Народното събрание, може да бъде нецелесъобразен, лош, несправедлив, противоконституционен, но няма да бъде никога постановен от некомпетентен орган, защото НС е единствено оправомощеният по Конституция законотворящ орган в държавата. Поради тази причина, хипотезата на превишена компетентност на законодателния орган не се разглежда изобщо от решение №3/2020 г.

3. Точно това обаче е основанието за противоконституционност при упражняване на конституционен контрол от КС по отношение на разпоредби на закон за изменение и допълнение на Конституцията. Единственият случай, извън нарушението на процедурата, в който е допустимо КС да обяви противоконституционност при промяна на Конституцията от обикновено Народно събрание е, когато то е навлязло в компетенциите на Велико Народно събрание. Това следва от тълкуването на разпоредбите на чл.153, във връзка с чл.158 от Конституцията. Това съответства и на практиката на Конституционния съд. Ако оставим настрана процедурното основание, единствената възможна хипотеза, в която КС може да обяви противоконституционност е, когато обикновено Народно събрание си присвои компетентност, която принадлежи на ВНС. Това е класическа хипотеза на ultra vires – постановяване на законодателен акт (ЗИДК) от орган, който няма компетентност за това. Случаят не се намира в приложното поле на решение №3/2020 г. на КС, това обясних малко по-горе, подобна хипотеза изобщо не се разглежда там. Последиците от решението на КС, с което обявява противоконституционност, ще бъдат обичайните за всички отрасли на правото последици за акт, постановен от некомпетентен орган и това е недействителност на този акт. От това следва възстановяване на действието на изменения или отменения акт. В случая това е конституционната уредба, която е съществувала преди изменението. Обикновено Народно събрание няма компетентност да я анулира и да приема заместваща такава.

В полза на застъпваната в тази статия теза ще използвам и един тълкувателен способ – този на reductio ad absurdum (тълкуване чрез свеждане до абсурд). Нека приемем, че решение на Конституционния съд, с което обявява противоконституционност на закон за изменение и допълнение на Конституцията, няма възстановително действие. Тогава след постановяването му възниква празнота в конституционната уредба. Тази празнота може да бъде попълнена обаче не от обикновено Народно събрание, а само от Велико Народно събрание, тъй като самото основание за противоконституционност е свързано с нарушаване от обикновено Народно събрание на компетентност, дадена само на Велико Народно събрание. Както е известно обаче, Велико Народно събрание се свиква по специален ред и този ред не включва решение на Конституционния съд, което да го предизвиква. Тезата за „празнота“ в уредбата, като последица от отменително решение на КС, води до абсурден резултат и ще създаде хаос в конституционната уредба, включително невъзможност тя да бъде бързо и ефективно възстановена. Абсурдно е да се свиква Велико Народно събрание за приемане на заместващи разпоредби. Естественото решение е възстановяване на отменената регулация поради липса на компетентност на конституционопроменящия орган.

Изводът от всичко казано е, че Конституционният съд се произнася за противоконституционност на разпоредби от закона за изменение и допълнение на Конституцията, преценявайки дали е в компетентността на обикновено Народно събрание да приеме съответните конституционни разпоредби. Ако тази компетентност е нарушена, със суспензивното решение на КС се възстановява предходната конституционна регулация, тъй като съответните разпоредби в закона за изменение и допълнение на Конституцията са приети от некомпетентен орган. Това е единствената последица, която отговаря на Конституцията – чл. 153, във връзка с чл. 158, и изискването на правовата държава – чл. 4, ал. 1 К. Коментираната хипотеза изобщо не попада в обхвата на приложното поле на решение №3/2020 г. на КС.