„Една година по-късно знаем много повече за вируса, знаем много повече в какъв момент и кога българите биха се ваксинирали и това трябва да започне да се използва много активно и със страст на терен, на практика.“ Това заяви в интервю за БНР доц. д-р Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация у нас.

Околийски припомни, че има налична информация от дълбинно изследване на нагласите на българите към Covid-19, което е попълнено с нова вълна данни от ноември и декември.

„И тя ясно показва, че българите не са антиваксъри, само около десетина процента са твърдо против ваксините. Много големият процент – около 50% са хора, които са скептици и които се притесняват относно странични ефекти, относно спецификата на ваксините. Тоест хора, които са съвсем разумни и имат нужда от емпатичен подход, от повече доверие, от повече внимание, специфично към техните страхове, към тяхната възрастова група.“

Според Околийски за обща кампания към населението вече е късно и тя би имала малък ефект.

„Трябва специфично да се подходи към различните групи, които ние сме идентифицирали. Трябва да се работи с медицинските работници, защото те са най-доверените звена. От това изследване излиза, че личните лекари имат много голямо положително влияние върху хората и ако те бъдат въвлечени в тази кампания, ефектът ще е съвсем различен.“

Михаил Околийски подчерта, че посланията за ваксиниране трябва да се свържат с теми, които са важни за българите, например психичното здраве и развиването на психиатрични заболявания сред преболедувалите Covid-19.

Във връзка с евентуални финансови стимули за ваксинация в предаването „Преди всички“ Михаил Околийски коментира:

„Дали евентуално хората биха се ваксинирали повече, ако им се предложи някаква награда, е хипотеза, която се прилага в някои страни, включително в САЩ, но аз не мисля, че българите очакват подобно послание или подобен подход. По-скоро българите очакваха много по-адекватна информация, за да вземат информирано решение и тази адекватна информация се бави вече две години.“