АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ЛЮБОМИР ХРИСТОВ ПРЕД "ГЛАСОВЕ": ПОЛЗИТЕ ОТ ЕВРОЗОНАТА СА КАТО ДА СЪБИРАМЕ СТОТИНКИ, КОГАТО ЗАД ГЪРБА НИ ИДВА ВАЛЯК

Любомир Христов
05.07.2023 / 14:25

Любомир Христов е кандидат за управител на БНБ, излъчен от „Възраждане“. Има 30-годишен опит в банковото дело. Бил е член на УС на БНБ и шеф на Централния депозитар. В момента е член на консултативната група по ценни книжа на ЕС.

С него разговаря Калина Андролова за "Гласове". Акценти:

- Ползи от еврозоната има. Но те са фъстъци в сравнение с това, което получаваме като щети. Ползите изглеждат като да събираме стотинки, когато зад гърба ни идва валяк.

- В България общият външен дълг, на частния и държавния сектор, е 49% от БВП. Тоест могат да ни набълбукат постепенно още 70%-80% дълг. И после ще ни спасяват. Тоест ще спасяват кредиторите.

- В еврозоната рискът България да не си обслужва дълговете намалява. Как става това? Много просто, разчитат, че страната ще бъде спасена с цената на всичко, орязване на заплати, орязване на пенсии, орязване на финансиране на здравеопазването и др. Ето затова ще ни се вдигне кредитният рейтинг. Защото спасяването на страната, както вече ви казах, означава спасяване на нейните кредитори.

- Когато България се присъедини към еврото, тя се циментира необратимо за ядрото на Европа. И това е много по-важно от всякакви икономически сметки. Готови ли сме, не сме ли, няма никакво значение. Влезем ли в еврозоната не можем да бъдем отклонени, никой не може да ни отклони в друга геостратегическа ориентация. Със сигурност това политическо съображение е от по-висш порядък отколкото са икономическите съображения.

- И в „анализа“ на БНБ се изреждат ред причини, от които става ясно, че в повечето случаи единната парична политика на ЕЦБ няма да бъде подходяща за България.

- Г-н Христов, финансовият министър се опитва да нагласи насилствено приходната част на бюджета, за да излезе уравнението. Как ви изглежда тази схема, която опъват докрай?

- От моя гледна точка, колкото по-нисък е бюджетният дефицит, толкова по-добре. Но начинът, по който се постига по-нисък бюджетен дефицит, също има голямо значение. Асен Василев няма голямо място за маневриране, след като трябва да направи бюджет за пет месеца. Това са по-скоро еднократни, не бих казал шашми, но еднократни трикове, които никого няма да заблудят. Ако някой смята, че с това влизаме в някакви критерии, които ще бъдат оценявани отвън, няма да стане. Оценява се устойчивото поддържане на бюджетния дефицит в рамките на някакви норми.

- Асен Василев всъщност влиза в собствените си обувки. Това са нещата, които той самият си завеща. И сега се чуди как да свърши това, което сам си сготви. Иска 100% дивидент от енергийните дружества, ако трябва дори в разрез със закона. Търси се 1 милиард, откъде да се вземе?!

- Така е. Миналото упражнение е ясно за всички, предприемаш мерки, които увеличават разходите, без да имаш съответните приходи. При това част от мерките бяха действително при извънредна ситуация и бяха уж временни. Сега виждаме, че някои временни мерки продължават да действат докрая на годината като намален ДДС за брашното и пр. Пенсиите обаче са ангажимент, който продължава. Опитът за 100% дивидент е контрапродуктивен. Трябва да се види дружество по дружество, къде може да се приложи извънредна мярка. И къде не може, защото иначе режеш клона, на който седиш. Тези дружества имат нужда да правят разходи по подръжка, за да не им се разпадне инфраструктурата. Особено в областта на енергетиката, това е въпрос на национална сигурност, не е просто един икономически въпрос. И тъй като се търси един милиард, ще ви кажа едно нещо, в което има резерв от около един милиард лева до края на годината. И което може да бъде устойчиво с над два милиарда лева годишно. Става дума за отклоняване на част от задължителната осигурителна вноска към частни пенсионни дружества. Това са парите, които вие внасяте във вашия универсален пенсионен фонд или професионален пенсионен фонд, ако става дума за категорийни работници. Какво ще получите вие един ден срещу тази вноска, като си направите стажа и дойде времето за пенсия? Вие и всички, родени след 1959 г., ще получите две пенсии. Една от Държавното обществено осигуряване (ДОО) и една от универсалния пенсионен фонд. Само че отсега е ясно, че двете ви пенсии ще бъдат общо по-малко от една. Двете ви пенсии ще бъдат по-малко от държавната пенсия, ако вие въобще не се бяхте осигурявали. И това е така по една проста причина, която е добре пазена тайна. В универсалния пенсионен фонд вие трупате пари, правите вноски и евентуално получавате доходност с изключение на периоди и години, каквито бяха 2008-2009 г. или 2020-2022 г., когато парите ви намаляват, защото те са на пазарите и пазарите спадат. Има едно условие, за да може двете ви пенсии да са равни на една. Доходността, която вие лично получавате по партидата си, трябва да е поне равна на темпа, с който расте средният осигурителен доход за страната. Защото държавната ви пенсия не се определя от това, което сте внесли, а от това какъв ще бъде средният осигурителен доход за страната тогава, когато се пенсионирате. Е, за 20 години, знаете ли какво е съотношението между тази доходност и темпа на растеж за средния осигурителен доход за страната?! Имаме 8% номинално нарастване на средния осигурителен доход за страната и 0,05% доходност. Дори да вземем данните без да включваме спада от ковида, пак доходността за 18 години беше 2%. Къде са 8%, къде са 2%! Тоест на вас задължително двете ви пенсии ще бъдат по-малко от една. Вземаме пари от хората и ги даваме на частни пенсионни осигурителни дружества, те ежегодно теглят такси, например в размер на 200 млн. лева за миналата година, а общо парите, които отиват в тези фондове са над 2 млрд. лева годишно и растат непрекъснато. С каква цел го правим това? Със сигурност не в интерес на осигурените. А в интерес на пенсионно-осигурителните дружества и техните акционери.

- Да се промени това изглежда добра идея.

- Можем да го променим с едно изречение в Кодекса за социално осигуряване, което да казва, че от 1 август 2023 г. цялата задължителна осигурителна вноска постъпва във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Ето ви търсеният 1 милиард. И който иска допълнителна пенсия, нека бъде любезен да си прави допълнителни вноски. А ние сега правим шашми. Всеки човек има задължението да внася за пенсията си 19,8% от осигурителния си доход, като една част е за сметка на работодателя (които са пак ваши пари, отложено възнаграждение). Ако сте млад човек, 5% от осигурителния ви доход постъпва в универсалния осигурителен фонд (частните пенсионни дружества) и 14,8% постъпват във фонд „Пенсии“ на ДОО. Това беше задължително от 2000 г. до 2015 г. Вече не е. Вече всеки, на който му остават две, три или пет години до пенсиониране, може с едно просто заявление в НАП да избере да се осигурява само в ДОО. Но хората не го правят, защото не го знаят.

- Имало е надежда, че частните фондове ще управляват по-ефективно парите.

- Няма конспирация. Да, тази беше идеята през 2000 г. Тогава също имаше сериозни бюджетни затруднения, излизахме от кризата. Надеждата беше следната. Голям е дефицитът на ДОО, хората застаряват, има все по-малко работещи и държавата се затруднява да осигури пенсии, затова ще дадем на хората, на които им остава поне 20 години до пенсиониране, да си внасят част от вноските в универсален пенсионен фонд, който ще се управлява частно, на принципа на конкуренцията, ще се управлява ефективно, ще излиза на пазарите, а те са нещо много хубаво, непрекъснато растат и пр. Вече обаче имаме 20 години опит, който показва, че при 8% растеж на средноосигурителния доход, от който зависи вашата държавна пенсия, насреща вашите пари са нараствали най-много с 2%, а сега нарастват с нула.

- Казвате за този ресурс, че това е резерв, който може да се използва?

- Има два въпроса. Какво правим от 1 август 2023 г. нататък. И какво правим с парите, натрупани в тези фондове досега. Това, което аз предлагам, е цялата задължителна осигурителна вноска от 1 август 2023 г. да минава в ДОО. Така на никой вече няма да му бъде намалявана пенсията. Парите обаче, които са натрупани досега, са лични партиди и по закон са собственост на лицата, които са правили вноските. Тези лица да получат право, ако желаят в един достатъчно дълъг, но разумен срок, да си прехвърлят партидите доброволно към ДОО, както и сега могат да го направят, но то е до две години, до три години, до пет години преди пенсия, после нямат право. За 18-месечен период имаш право да си ги прехвърлиш, ако желаеш, и тогава пенсията ти няма да бъде намалена. Ако не желаеш, ти си запазваш парите за годините, през които си се осигурявал в универсалния осигурителен фонд, и държавната пенсия ще ти бъде намалена.

Старите събрани пари не попадат в бюджета, но оттук нататък 2 млрд. лева от задължителни осигурителни вноски отиват във фонд „Пенсии“ на ДОО, с което се намалява нуждата от трансфер в бюджета. Парите от осигуровки не стигат за изплащане на текущите пенсии. Но НОИ получава два милиарда лева повече приход и няма нужда от този трансфер от централния бюджет. Това е ефектът. Намаляват се разходите. Без да се променят данъчни и осигурителни ставки, без да се реже никакъв разход. И се чудя, защо това не го обсъдят?!

- Критиките върху бюджета се съсредоточават върху това, че приходната част е надценена. Тоест може да се стигне до нов дълг, трупаме лихви.

- Мога да ви кажа, че този, сегашният бюджет, мен дори не ме интересува. Аз имам симпатии към Асен Василев по отношение на задачата, която трябва да реши, но въпросът е защо трябва да я реши с 3% дефицит. Никой не му налага да я реши с 3%! Тук въпросът не е да си играем на числа. Въпросът е фундаментален. Дали социално-икономическата политика в България трябва да се води на база на зададени отвън параметри и спрямо тях да се нагласят всички действия.

- Като кандидат на „Възраждане“ за управител на БНБ, вие подкрепяте провеждането на референдум за отлагане на влизането на България в еврозоната с аргумента, че не сме готови. Какво означава това, с кое не сме готови?

- Аз подкрепям спазването на законите в страната. Това е много хубав въпрос. Само че изисква по-дълъг отговор. Това, което мен ме притеснява, е начинът, по който се взема едно такова решение, което е с много дълбоки и дълготрайни последици за всяко българско домакинство, за всеки български бизнес. С кое не сме готови? Не сме готови с реалната конвергенция на българската икономика към средноевропейската. Да се присъединиш към една голяма валутна зона е нещо само по себе си добро! Но при преждевременно присъединяване на българската икономика към еврозоната, рискът надхвърля евентуалните ползи. Ще кажете, и какво от това? Какви могат да са последствията? Вместо българинът да постигне по-голям просперитет, да му се увеличат доходите, има опасност той да обеднее, да бъде изложен на безработица, а от това и на емиграция в рамките на 7-10 години. И никой не обсъжда имаме ли инструменти да премахнем този риск или да го управляваме, да го намалим. Бихме могли да си създадем сериозна финансова криза. И това няма нищо общо с бюджетния дефицит. Защото, първо, трябва да знаем къде отиваме, тоест как функционира еврозоната. Второ, трябва да знаем готови ли сме? И трето, силно ме притеснява начинът, по който това решение се взима у нас, в Народното събрание, в МС, в БНБ, в МФ.

- Добре, кажете къде отиваме и как функционира еврозоната.

- Еврозоната е незавършен паричен съюз. Тя не функционира като оптимална валутна зона и това не е обвинение или нещо, което аз съм открил, или нещо, което не е известно. Този факт е известен на бащите на еврото. Еврозоната е незавършен паричен съюз, защото й липса фискален съюз, еврооблигации споделени, липсва й и банков съюз, независимо, че банков съюз има и България е член на този съюз от 1 октомври 2020 г. Има банков съюз, но на хартия. Защото този банков съюз е непълен. Той функционира, но няма обща европейска гаранция на депозитите. Има общ банков надзор, има механизъм за това какво правим с фалирали банки и др., но няма общ гаранционен фонд за целия ЕС. Ако една банка в една държава-членка има проблем, това е проблем на държавата, а не на еврозоната. Помните американската криза през 2008-2009 г. В Невада имаше една банка, която фалира. И ако Невада беше страна от ЕС, а не федерален щат, нямаше да може да получи пари от федералния резерв. В Ню Йорк са най-големите световни банки. Ако една-две от тях фалират, щатът Ню Йорк ли да се оправя с тях? А в еврозоната е точно така. Надеждата на бащите на еврозоната е била, дайте да започнем с общата валута, а тези неща постепенно ще бъдат изградени, защото политически няма кой да се съгласи на всичко това наведнъж. Въпросът не е аз да критикувам еврозоната или да решаваме тези недостатъци. Въпросът е да ги съобразим, когато се присъединяваме. И оттук идва и втория елемент, който е по-директно свързан с вашия въпрос. Какво значи да сме готови? Когато еврозоната е незавършена, при нея ги няма тези механизми, които съществуват в други големи валутни еврозони. Например Щатите са най-разнообразни и с различни нива на развитие, но там има механизми за трансфери. Когато фалира една банка, ФЕД ще покрие загубите, ще успокои ситуацията. Дълговата криза от 2010-2012 г. в Европа показа, че в еврозоната няма механизми на солидарност между страните. Затова, за да минимизираме рисковете, икономиката на България трябва да прилича на средноевропейските икономики. Ние нямаме реална конвергенция. Ние сме малко над половината на производителността на труда в Европа. Ние сме на опашката по доходи. Нито една страна, член на еврозоната, в момента на присъединяването си не е била на толкова ниско равнище, колкото е нашата страна в момента. Това означава, че за нас рисковете са по-големи отколкото за всички останали, присъединили се досега. Затова имам опасения за начина, по който се взима това решение. Ясно е, че еврото е завинаги. То не е – днес ще опитам и ако не стане, ще си изляза. Това е капан, който има вход, но няма изход.

- Има, но е прекалено сложен за осъществяване.

- Е, ако ни изгонят. Няма изход, легално няма. Нашето намерение не е да влизаме, за да излизаме. Така че нямаме обратен ход. Затова, според мен, трябва да се мисли. От пролетта на 2022 г. има приказки как МФ и БНБ ще изготвят анализи за ефектите от въвеждане на еврото. Дози доклад имаше срок септември миналата година. Даже Асен Василев казваше през май, че ние сме готови и само чакаме БНБ. На 27 октомври 2022 г. имаше изслушване в парламента на ръководството на БНБ точно заради това, че докладът го няма. Имаше дебати и се взе решение – 157 народни представители в 48-то Народно събрание гласуваха правителството да ускори подготовката на България за еврозоната, при това без да имат никакъв доклад за ефектите. Вие как бихте охарактеризирали едно решение, което е взето без оглед на възможните последствия?! Димитър Радев, управителят на БНБ, обеща да покаже анализа, който се оказа работни текстове към проект за анализ. Въпреки че там има доста сериозни неща, те не са официална позиция на БНБ. И това е единственият източник на български език, който аз познавам, който да се занимава, да има раздел за реалната конвергенция. Никъде другаде това не се отчита. А това е ключовото за това каква ще ни бъде съдбата, ако влезем в еврозоната. Затова аз казвам следното. Задължително е да има референдум по въпроса. Защото събраните подписи, над 670 хиляди, по закон изискват това. Отговорът на опонентите е, че хората не са грамотни, за да вземат това решение. Това може да не е невярно. Но цената, масрафа, ще платят хората. Затова, ако обичат да се информират и да си вземат решението, и ако са сбъркали, няма кого да обвиняват. Както е с Брекзита, ама сега англичаните не били доволни, ама гласувахте ли? Гласувахте. Това е.

- В такава ситуация е добре да се направи пищна медийна капания с разнообразни мнения, дискусии, които да осведомяват зрителя, за да може той да направи информиран избор. Защото реално информация има, но тя е стихийна и който иска да научи нещо, гледа YouTube.

- Има такива идеи за информационна кампания, даже съм чувал и за средства, които са предвидени. И нищо. Всеки българин знае това – дефицитът, дългът, инфлацията, това са критериите за влизане в еврозоната. А аз в момента не ги споменавам точно тези критерии като условие, което трябва да изпълняваме. Защо? Защото това се нарича номинална конвергенция, това са парични показатели. Опитът на самата еврозона показва, че дори когато една страна изпълнява тези номинални показатели, те не гарантират нищо. Реалната конвергенция е тази, която ти увеличава шансовете да функционираш успешно.

- Много икономисти казват, че всъщност ние вече сме загубили валутния си суверенитет, тъй като сме в паричен съвет и не можем самостоятелно да осъществяваме монетарната си политика.

- Вярно е това, че БНБ от 1997 г. не провежда самостоятелна парична политика. Да провеждаш такава, означава да определяш краткосрочните лихвени проценти с решение на БНБ, както ги определя Кристин Лагард за ЕЦБ и Джером Пауъл за Федералния резерв. Второто нещо, с което е свързана самостоятелната парична политика, е да се решава нарастването или свиването на паричната маса. Това също не го прави БНБ, защото по закон паричната маса или задълженията на БНБ трябва точно да отговарят на активите й в чуждестранна валута. Но суверенитетът, който губим, влизайки в еврозоната, е целият наш суверенитет, а не само паричният. И това не са теории. Ако има избори, и резултатът от изборите няма значение, ако има референдум, и резултатът от референдумът няма значение, според вас една такава държава има ли суверенитет? Това се случи в Гърция. Ние предаваме доброволно суверенитет. И изобщо не става дума за патриотарско-емоционални чувства от сорта „Аз съм българин, не давам...“ и пр. Под суверенитет аз разбирам способността на демократично избраните в страната органи да определят целите, приоритетите и политиката на страната. Загубиш ли суверенитет всички политики, какво трябва да правиш, как да действаш, се определят в Брюксел и на други места.

- Има такъв аргумент, че България ще бъде по-защитена от кризи, защото може би ще има достъп до някакви спасителни фондове. Така ли е?

- Ето, Гърция мина през такава криза. И знае какво означава да те спасява европейския стабилизационен фонд. Давам пример с МВФ. Когато една държава не може да си плаща външните дългове, идва фондът и да, дава някакви пари, но поставя условия. Парите ги дава, за да може държавата да си плати външните дългове. Тоест! Спасяват се външните кредитори, а условията остават за държавата. Каква е целта на условията? Да се изстиска колкото може повече финансов ресурс от туземното население, за да могат да се платят дълговете. И сега ще ви кажа какво означава загуба на суверенитет. Случаят с кризата в Гърция – 8 млрд. евро неизплатени пенсии, за да има да се плати на кредиторите! И преди няколко години Конституционият съд на Гърция обяви това решение за неконституционно и задължи гръцкото правителство да възстанови тези 8 млрд. евро. На тези пенсионери, които са останали живи. Друг пример, едно от условията на Тройката (ЕЦБ, МВФ и ЕК) какво може да се нарича и етикира прясно мляко и какво не може?! Според гръцките обичаи и стандарти мляко, което е издоено повече от 72 часа преди да постъпи в търговската мрежа, не е прясно мляко. Тройката обаче казва: десет дни. Защо? И какво общо има това с външния дълг на Гърция?! Общото е следното, да може холандското мляко да стигне до Гърция и да се продава като прясно. Имаше един германски финансов министър Шойбле, който казваше: „Изборите не променят нищо.“ Искам да ви кажа, че суверенитетът означава къде се определят целите и политиките.

- Как ще действа БНБ, когато сме в еврозоната, какви правомощия ще има, само сграда ли ще остане с някакви служители с празни позиции?

- Ще има БНБ. Нашата централна банка ще стане част от системата на европейските централни банки и получава място на стола на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Само че тъй като вече сме много страни в еврозоната, малките държави като Хърватия, Естония, България не са непрекъснато там, има ротационен принцип, отвреме навреме гласуват, отвреме навреме не гласуват. Правомощията, за които питате, са БНБ да изпълнява указанията на ЕЦБ. Ще се занимава както и сега с надзора на търговските банки. Започва да участва по инструкции на ЕЦБ в правенето на паричната политика на ЕЦБ, което означава да купува и продава държавни ценни книжа, което сега е забранено на БНБ. Всички решения относно България в паричната сфера ще се вземат на масата, на която стоят всички управители на централните банки на големите европейски държави, които имат постоянни места там. И ако централните банки направят загуби, каквито те сега правят, поради това, че имат в портфейлите си скъпи държавни ценни книжа, които с повишаване на лихвите са се обезценили, една част от тези загуби са за сметка на централните банки, но друга част са споделени между всички банки.

- Тези дни БНБ увеличи задължителните резерви на банките, за да намали ликвидността. Какво ще се случи с тези задължителни резерви, когато влезем в еврозоната?

- БНБ в момента може да ползва този инструмент, определяне на минималните задължителни резерви. Това са парите, които търговските банки трябва да държат по свои сметки в централната банка, и те се определят като процент от депозитите, които всяка банка има. От 1 юли БНБ повиши тези минимални задължителни резерви от 10% на 12%, с което изтегля ликвидност от банките. Когато станем част от еврозоната, БНБ няма да има право на такова решение и това е един голям първоначален риск. Защото тогава ще важи изискването за мининални задължителни резерви в цялата еврозона, което е 1%. Този факт означава, че в един момент в банките, които оперират в България, ще бъдат вкарани между 12 и 14 милиарда лева. Това е свръхликвидност, която може да стимулира много кредитирането. Една част от парите банките ще изнесат навън, ако има къде да ги инвестират при достатъчна доходност, а другата част, като ги излеят тук във вид на кредити, то жална ни майка...

- Често се говори, че влизането в еврозоната ще предизвика инфлация. Но дори само фактът за освобождаването на подобен ресурс от търговските банки, би могъл да породи инфлационен ефект.

- Да, това е риск. БНБ се опитва да реши сега въпроса с бурния ръст на кредитирането. Обаче после ще има още по-сериозен проблем, а тогава няма да има инструмент, с който да ограничи тази ликвидност.

- Ако сме в еврозоната и ЕЦБ направи нещо, което не ни харесва, или е в полза на големите икономики, не на малки пазари като нашия, каква опция за реакция имаме?

- Tough luck, казват американците. Такъв ти бил късмета. Това се съдържа в работните текстове към проекта за анализ на БНБ. Нарочно го цитирам така, защото когато един път казах „анализа на БНБ“, някой ме репликира „лъжеш, то няма такъв анализ“. Разбирате ли, в БНБ има работни текстове, тоест БНБ има мнение, но БНБ официално не е съгласна с него. И в този „анализ“ на БНБ се изреждат ред причини, от които става ясно, че в повечето случаи единната парична политика на ЕЦБ няма да бъде подходяща за България.

- Когато влезем в еврозоната, ще можем да гласуваме. Но каква в действителност ще бъде нашата тежест? Ще имаме ли глас или няма да можем дори да шепнем?

- Ще бъдем като фикуса в стаята. Това твърдение, че ще имаме глас е формално вярно. Казах ви, че на ротационен принцип ще има представител на БНБ, който няма да гласува 12 месеца в годината, ще гласува примерно 3 месеца в годината. Представителят ще стои там и когато няма право да гласува. Но това не е най-страшното. Единната парична политика на ЕЦБ се определя с оглед на условията в еврозоната като цяло. Там гласът се определя в зависимост от тежестта на икономиките, България тежи по-малко от 1%. Освен това в самия договор на ЕС, в самите текстове, които определят правомощията и задълженията на членовете на Управителния съвет изрично е казано, че те не представляват държавите си. Те отиват там и гласуват според експертността си в най-добър интерес на еврозоната като цяло. Тоест ние ще имаме възможност да се изказваме кое е най-добре за Германия.

- Валутният борд е добър, както казва проф. Ханке, защото налага бюджетно ограничение на фискалните власти. Бордът обаче показва, че България има неспособност да управлява паричната си система. Затова не е ли по-уважително и оптимистично да се излезе от него в една или друга посока.

- Ние показахме през 1995-1996 г. че не умеем да управляваме тези процеси и затова бяхме ограничени да се движим на автопилот. Да, прав е проф. Ханке технически, въпреки че той е догматик. Познавам го лично. Знаете, че България има държавен външен дълг, това означава български държавни ценни книжа деноминирани в евро, дадени на международните пазари и купени от различни инвеститори. И дължим лихви. При паричният съвет (валутния борд) БНБ няма право нито директно да купи такива ценни книжа от правителството в момента, нито да ги купува на вторичния пазар. Тоест министърът на финансите, който и да е той, не може да разчита на БНБ да му напечата парите. Когато влезем в еврозоната, ЕЦБ в това число и БНБ по указания на ЕЦБ има право на вторичния пазар да купува, тоест да финансира правителството. Ще се разхлаби хватката. Същото се отнася и за търговските банки. БНБ има ясно ограничен капацитет да служи за кредитор от последна инстанция, да дава заеми на банките. Тя не може. В много изключителни случаи, при ликвидна криза, за неповече от 3 месеца, при много високо качество на обезпечението могат да бъдат дадени пари, но до определен размер. Досега това не се е случвало, бордът да даде пари на банките. Когато обаче ние сме в еврозоната, те ще могат да си се финансират както искат в това число и от централната банка. Колкото до излизането от валутния борд, ще ви кажа, че има една друга малка икономика, която е три пъти по-голяма от нашата и се казва Хонконг. Там паричният съвет функционира от 1982 г. и никой няма намерение да го маха.

- Заплатите ще се обърнат по курса от лев в евро и ще бъдат предвидими, но как ще задължим частниците да не надценяват своите стоки. Със сигурност ще има злоупотреба с обръщането на цените. Могат да си сложат каквато искат цена.

- Могат. Това са го изпитали абсолютно всички. ЕЦБ няма интерес да обяснява как в една страна, която въведе еврото, инфлацията скача. Какво е инфлацията, това е кошница от хиляди стоки, някои от които ние не пазаруваме. Един пенсионер, който няма автомобил, си мисли, че цената на бензина не го интересува, По сведение на Италианската асоциация на потребителите – кафе, спагети, плодове, зеленчуци, стоки от такъв сорт, малка потребителска кошница от двайсетина стоки, скачат между 20-40% за една година при приемане на еврото. Сега в Хърватия е същата история. Четох един ваш колега от хърватски вестник, който пишеше, че всеки ден напът за редакцията си купувал от едно и също място чаша кафе. По курса на обмена кафето трябвало да струва 1 евро и 19 цента. Но станало 1 евро и 40 цента. Това какво засича статистиката, има или няма инфлация, и това какво изпитват хората са две различни неща. Вашият въпрос е какво ще попречи на търговците да си повишат цените произволно? Нищо няма да им попречи.

- Могат ли правителствата да си трупат дълг по-лесно и свободно в еврозоната?

- Не съвсем. Условието за 3% дефицит си съществува. Има и процедура за свръхдефицит. При такава ситуацията идват чиновниците от Брюксел и с целия ти суверенитет започват да ти обясняват какво да правиш. Хърватия влезе със 79% дълг, а критерият е 60%. Така че значението на тези условия не е толкова задължително. Гърците показаха, че могат да се правят шашми десет години в еврозоната и никой да не ги засече. Това, което е голямата опасност в еврозоната, и което доведе до европейската дългова криза, не е държавният дълг, а частният дълг. Случаят на Испания и Ирландия, които също бяха спасявани, е следният. Испания преди кризата през 2010-2012 г. имаше държавен дълг 55% от БВП, което си е в рамките на критерия от 60%. Но въпреки това преживя дълбока криза, защото частният дълг създаде проблем. Това е дългът към банките на бизнеси, на тъговци и пр. Не бива да се вглеждаме само в държавния дълг. Общият дълг предизвиква криза. Ирландия е същият случай. Тя започва с 25% външен дълг през 2008 г., обаче ирландските банки надуват имотен балон там, всеки си е построил по три апартамента, и когато започва кризата и спират да се плащат кредитите, банките изпадат в тежка криза. И тогава идва Тройката да ги спасява. Как ги спасява? Като казва на ирландското правителство да поеме задълженията на тези банки и дългът на Ирландия скача за една година от 25% на 95%. Ето, това е опасността, така се спасяват държави!

- Аз не разбирам защо разпищолването и разпуснатото необезпечено управление на банките трябва да се покрива от държавата. Иначе живеем в тежък пазараен фундаментализъм и държавата е натикана в ъгъла и бита с камшик, но когато частния сектор е в криза, поради собствен непремерен риск, викаме държавата на помощ.

- Това е неолибералният световен ред. Печалбите са си мои, а загубите ми са ваши, на всички.

- В крайна сметка, има ли нещо, което ясно печелим, което е в наша полза от влизането в еврозоната? Примерно, ще се увеличат ли инвестициите, ще имаме ли повече туризъм, бизнесът ще бъде ли улеснен, ще се повиши ли кредитният ни рейтинг?

- Значи, ползи има. Безспорно. Но те са фъстъци в сравнение с това, което получаваме като щети. Ползите изглеждат като да събираме стотинки, когато зад гърба ни идва валяк. Едната безспорна полза е, че няма да има транзакционни разходи, тоест разлика между курс купува и продава, лев/евро. Но тази полза у нас се преекспонира. Давам ви един пример, за да разберете кой се занимава с дезинформация и кой се занимава с факти. Един член на служебното правителство каза, че има българи в чужбина, които превеждат пари на своите близки в България и става дума за около 2 млрд. лева на година. И за тези такси за превод българите плащали 50 млн. лева. Обръщаме 1 млрд. евро в лева срещу 50 млн. и получаваме по пет стотинки на евро. Такъв спред няма никъде. Спредът е 0,4 стотинки. Тоест не са 50 млн. лева, а са 4 млн. лева. Следващият аргумент на бързащите за еврозоната е, че ще се повиши кредитният рейтинг на страната ни и лихвите, при които се финансира държавата ни, ще спаднат. И колко ще спаднат лихвите? Със 100-150 базисни точки. Една базисна точка е една стотна от процента. 100 базисни точки са 1%. Тоест говорим за разликата в лихвата, която се плаща по германските ценни книжа, и лихвата, която България плаща по нашите ценни книжа. В момента разликата е 1,9%. Какво означава да намалим тази разлика с 1,5%? Значи да стане 0,4% повече отколкото плащат германците. Има ли такива страни, които плащат 0,4% повече отколкото плащат германците? Да, има. Това са Холандия и Ирландия. Тоест като влезем в еврозоната ще започнем да плащаме колкото плащат холандците. Разбирате ли за колко елементарни ни мислят?! Става дума за аритметика. Кредитният рейтинг е субективното мнение на рейтинговата агенция за това каква е вероятността една държава да престане да обслужва дълга си. Конкретно какъв е рискът. Не е ли интересно, че днес България има един кредитен рейтинг, а изведнъж от утре, когато влезем в еврозоната, ще има друг кредитен рейтинг? Тоест в еврозоната рискът България да не си обслужва дълговете намалява. Как става това? Много просто, разчитат, че страната ще бъде спасена с цената на всичко, орязване на заплати, орязване на пенсии, орязване на финансиране на здравеопазването и др. Ето затова ще ни се вдигне кредитният рейтинг. Защото спасяването на страната, както вече ви казах, означава спасяване на нейните кредитори.

- Като говорим за спасяване при криза, как Гърция изобщо изпадна в криза и можем ли и ние да попаднем в подобна ситуация?

- Първо, ще ви разкажа какво се случи в Исландия, където три от банките имаха дългове към депозитари в Англия, в Холандия и на други места, които надвишаваха три пъти БВП на Исландия. Тоест Исландия и да искаше, не можеше да спаси тези банки. Дадохме вече пример и с кризата в Ирландия. Случаите са много подобни. Но Исландия не е в еврозоната. На Ирландия й сложиха пръчката на врата и й казаха, че правителството ще поеме всички дългове на банките като държавен дълг. Тройката каза, че ще платят на банките, но Ирландия поема държавен дълг и ще плаща на ЕЦБ. Докато Исландия каза „гледайте си работата!“. Да, исландската парична единица девалвира, но страната излезе от кризата, преустрои се и беше първата, която започна да расте. Девалвацията на валутата е икономически инструмент за пренастройване на икономическите процеси в страната. Във всяка програма на МВФ едно от условията, за да се предостави заем, е девалвация на валутата. В икономиката нищо не е еднозначно хубаво или еднозначно лошо. Колкото до Гърция, тя влезе в ситуацията на финансова криза, именно защото се присъедини към еврозоната неподготвена. През 2011 г. трима гръцки професори от университета в Пирея написаха студия, която представлява равносметка какво се е случило с Гърция за десет години в еврозоната. И те питат, как Гърция прие еврото, какво се случи. И изброяват няколко неща, а вие ми кажете за коя страна биха могли да се отнасят. Първо, казват гръцките професори, не се проведе дебат дали ще бъде полезно да отложим влизането в еврозоната. Такъв дебат нямаше. Второ, преекспонираха се ползите и умишлено се неглижираха рисковете. Не ви е непознато, нали? Трето, обръщаше се внимание единствено на номиналната конвергенция, а реалната беше пренебрегната. Номиналната конвергенция са критериите, които трябва да изпълним. И не на последно място, пишат гърците, политическата система се характеризираше с корупция и клиентелизъм. И моят въпрос е, ако правим едно и също, при едни и същи характеристики, защо да разчитаме на различен резултат! Затова, когато говорим за гръцкия сценарий, който може да ни заплашва, веднага се вдигат аргументите, че Гърция е имала висок дълг, че е лъгала, че сама си била виновна, много харчене, корупция и пр. Да, всичко това е вярно. Но не държавният дълг е причината за кризата на Гърция. Проблемът е в дефектите в конструкцията на ерозоната. Последиците за Гърция бяха 40% безработица сред младежта, 25% обща безработица, за да запази еврото. Шойбле тогава извади тезата, че гърците са наказани, защото харчат през пръсти. Иначе знаем ги гърците, десет години да лъжеш за бюджетния си дефицит изисква голяма координация в управляващото мнозинство. Но проблемът не е само в Гърция, разбирате ли. Проблемът се разпространява, той обхваща и другите южни страни, включително и Италия, където винаги е страшно. Италия за двайсет години, откакто е приела еврото, има нула процента реален растеж.

- Големите икономики в еврозоната печелят ли нещо от нашето присъединяване?! Иначе за какво да ни включват.

- Техните банки стоят и се облизват. Проблемите в част от страните от еврозоната са проблеми на прекаленото задлъжняване на частния сектор, не на държавния. Може да докараш весело общия дълг до 120%, 140%, в Англия беше стигнал до 205% от БВП. Сега е по-малко, сега е 160%. В България общият външен дълг, на частния и държавния сектор, е 49% от БВП. Тоест могат да ни набълбукат постепенно още 70%-80% дълг. И после ще ни спасяват. Тоест ще спасяват кредиторите.

Има и политически подход към това дали да се присъединяваме към еврозоната или не. Когато България се присъедини към еврото, тя се циментира необратимо за ядрото на Европа. И това е много по-важно от всякакви икономически сметки. Готови ли сме, не сме ли, няма никакво значение. Влезем ли в еврозоната не можем да бъдем отклонени, никой не може да ни отклони в друга геостратегическа ориентация. Със сигурност това политическо съображение е от по-висш порядък отколкото са икономическите съображения. Аз не го обичам този аргумет, защото паричната единица не ти определя геополитическата ориентация, никой не поставя под съмнение ориентацията на Дания или Полша. Но това, което е важно за мен, е, че не може нашите политици да не се интересуват какво ще плати народът за влизането си в еврозоната без истинска готовност.

- В деня на въвеждането на еврото ще се извърши автоматично преобразуване на банковите сметки от лева в евро. Имаме ли гаранции, че обменът ще стане именно по курса, към който сме закачени във валутния борд?

- Ако имаме депозит от 196 553 лева, то ще осъмнем със 100 хиляди евро депозит. Това ни обещават. А иначе за курса, гаранция-франция. Има решение на Народното събрание, всички правителства обещават, че ако не е този курсът, ние няма да влизаме в еврозоната. Но! Формално погледнато, когато страната се пр

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев