По-голяма част от проблемите с правосъдието не са на конституционно ниво. Това обясни пред БНР д-р Дилян Начев, преподавател по Теория на държавата в Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“.

"Те трябва да бъдат решени с промени в законите. Големите въпроси са за подготовката, достъпа и натовареността на магистратите, както и за механизмите на злоупотреба с правомощия".

Дилян Начев смята, че трябва да се постави въпросът дали има нужда от промени в Конституцията.

"През последните години сме свидетели на това как определени политически кръгове се опитват да създават своеобразна истерия около Конституцията, представяйки я за съдържаща определени дефекти, пречещи на промените в сферата на правосъдието и други области. Това не отговаря на истината. Нашата Конституция е относително модерна и добре балансирана. Тя е демократична и отговаря на всички съвременни стандарти".

Предложените промени в Конституцията едва ли ще доведат до съществена и положителна разлика, смята той.

"Те са и доста конюнктурни".

Няма разумна причина за промяна на националния празник, посочи Начев в предаването "12+3".

"Дискусията за това е свързана с определени конюнктурни причини – с конкретната обстановка в геополитически и национален план. Това е темата, която е най-достъпна за гражданите. Самата дата Трети март не е проблематична. Може би това е подходяща тема за референдум".

Конюнктурни елементи той откри и в промените, ограничаващи правомощията на президента.

"Виден е конфликтът между президента и конституционното мнозинство през последните месеци. Сякаш това е опит да се справят с конкретен президент, а не да се решат нещата по задълбочен и принципен начин".

Делян Начев не смята, че разделянето на ВСС на два съвета би подобрило работата му.

"Наред с въпросите за целесъобразността на тези промени, се поставят и някои сериозни въпроси относно тяхната конституционна допустимост. Дали е възможно обикновено НС да променени част от текстовете, свързани с дейността на главния прокурор и на президента".

Начев отчита като грешка даването на възможност за втори мандат на главния прокурор.

"Невъзможността един орган да бъде преизбиран е гаранция за неговата независимост"

Друг проблематичен въпрос, според Начев, е отнемането на правото на президента да издава указ при назначаването на ръководители на върховните съдилища.

"Така ще има намаляване на прозрачността на този избор".

Извършването на тези промени е и алиби за това конституционно мнозинство, за да може то да оправдае своето съществуване, казва преподавателят.

"Надявам се, че ще срещнат достатъчен отпор в обществото. Изобщо не се нуждаем от такива промени".

Възможността за подаване на индивидуална конституционна жалба би означавала цялостно да се преосмисли конституционното правосъдие, посочи още той.

"Това би довело до по-голяма натовареност на Конституционния съд".